Пътят на Патриарха
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 978-954-761-428-4
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на Патриарха». Краткое содержание книги:
Мрачният елф Джарлаксъл обаче не иска да се върне в Мензоберанзан, затова се опитва да съгради собствено кралство заедно с Ентрери в земите на Кървав Камък. Крал Гарет отмъщава на Джарлаксъл и Ентрери за това своеволие, като ги изпраща на заточение в родното място на Артемис — Мемнон.
Мемнон е обвит в тайни от детството на Ентрери — наемникът отваря душата си за отдавна погребани емоции — бори се със спомени от травматичното си детство, пробудени от магическата флейта на Идалия.
— Не те ли нарече той…
— Артемис — потвърди Ентрери. — Просто Артемис.
— От гилдията на паша Басадони?
— Не — каза Ентрери в същия миг, когато Джарлаксъл отговори: „Да“. Двамата се обърнаха и се спогледаха.
— Не принадлежа към никоя гилдия — каза Ентрери на главатаря.
— И въпреки това се осмеляваш да влезеш в моя оазис…
— Не е твой.
— Дипломатическите ти умения са удивителни промърмори Джарлаксъл на Ентрери.
Дебелият мъж протегна скиптъра пред себе си в хоризонтално положение.
— Смело — каза той и леко вдигна единия край. — Глупаво — продължи и наклони скиптъра много по-надолу в другата посока, сякаш мереше думите на кантар.
— Приятелят ми е уморен от многото дни път и палещото слънце — каза Джарлаксъл. — Ние сме пътуващи авантюристи.
— Наемници?
Джарлаксъл се усмихна.
— Тогава бихте ли си предложили услугите в замяна на моята вода?
— Това ще бъде доста добра сделка за…?
— Аз съм султан Алхабара.
— Доста добра сделка за султан Алхабара в такъв случай — каза Джарлаксъл. — Уверявам те, че нашите услуги са доста страховити.
— Наистина — каза дебелият мъж и се изкиска леко, което предизвика смях у шестимата мъже, които ги бяха обиколили. — И каква такса ще бъде подходяща за услугите на Артемис и…?
— Аз съм Дризт До’Урден — каза мрачният елф, преобразен в обикновен.
— Топките на кастриран орк! — промърмори Ентрери и дълбоко въздъхна.
— Моля? — обърна се към него Джарлаксъл с престорена невинност.
— Не можехме просто да подминем това място, а? — отговори Ентрери. — Добре тогава.
— Спокойно, Артемис — призова го Джарлаксъл.
— Цената ни е по-висока, отколкото Алхабара може да си позволи — каза Ентрери на мъжа. — Повече, отколкото глупавият Алхабара може да си представи. Във всеки случай, водата е безплатна, по силата на едикт от Мемнон и Калимпорт. Може ли бандитът Алхабара да разбере това?
Алхабара се намръщи свирепо, а мъжете около него се задавиха от възмущение, но Ентрери не отстъпи.
— Затова вземам онова, което е безплатно, без да искам разрешението на обикновен крадец — каза той и завърши, оглеждайки останалите — И първият, който вдигне меч срещу мен, ще бъде първият мъртвец днес.
Мъжът в средата на тройката от лявата страна на Ентрери наистина извади оръжие срещу него, като свали копеш от колана си и го размаха заплашително към убиеца. Бандитът дори пристъпи напред, или понечи, но погледът на Ентрери го спря.
През това време Алхабара отстъпи няколко крачки назад и вдигна отбранително скиптъра пред себе си.
— Властническа магия — прошепна Джарлаксъл на Ентрери, правилно разпознавайки магическия жезъл в ръцете на султана, защото бе виждал такъв и преди, много пъти, сред главатарите и племенните вождове.
Ако беше като някой от подобните жезли, които Джарлаксъл бе виждал, този предмет позволяваше на боравещия с него да наложи волята си на потенциалните си поданици — поне на онези със слаб ум.
Миг по-късно и мрачният елф, и убиецът усетиха как ги залива вълна от принуда, телепатичен призив от султан Алхабара да паднат на колене.
Двамата се спогледаха, после отново погледнаха мъжа.
— Няма да стане — каза Ентрери.
Мъжете и от двете им страни извадиха оръжия. В отговор Джарлаксъл откъсна перото от шапката си и го хвърли на земята пред себе си. То се превърна в гигантско, високо три и половина метра същество, известно като диатрима, голяма нелетяща птица с къси крила, присвити отстрани на тялото, дебела, силна шия и мощен триъгълен клюн.
Шестимата най-близко стоящи мъже извикаха и се дръпнаха назад. Алхабара се измъкна настрани и изкрещя:
— Убийте ги!
Намиращият се най-близо до птицата номад се опита да се втурне покрай нея, за да стигне до човека и елфа, но мощният врат на диатримата се спусна, докато той минаваше, и клюнът се заби в рамото му със сила, която счупи костта и измести рамото му толкова лошо, че ръката му се смъкна на няколко сантиметра от предишното си положение и вдървено се залюля назад. Човекът изскимтя и се строполи в тревата, виейки жално.
С Нокътя на Шарон и инкрустираната си кама в ръце Ентрери скочи към тримата отляво. С гръб към него, Джарлаксъл тръсна китката си и извика от омагьосания си предпазител магически кинжал в дланта си.