Наследството на тамплиерите

— Но и ме обичаш, нали?

Настъпи тишина, която късаше сърцето й.

— Ти си ми майка — каза накрая той.

— Това не е отговор.

— Нямам друг.

Лицето му, което толкова приличаше на Ларс, издаваше, че в него бушуват противоречиви чувства. Не искаше да го притиска. Отдавна бе пропуснала шанса да настоява за каквото и да било.

— Все още ли ръководиш проекта „Магелан“?

Доволна беше, че смениха темата.

— Доколкото знам. Макар че през последните няколко дни май доста обърках нещата. Двамата с Котън привлякохме известно внимание.

— Изглежда ми добър човек.

— Най-добрият. Не исках да го замесвам, но той настоя. Работил е за мен дълго време.

— Хубаво е да имаш такива приятели.

— Ти също имаш приятел.

— Джефри ли? Той е по-скоро мой оракул, отколкото приятел. Магистърът го е заклел да ми служи. Нямам представа защо.

— Би дал живота си, за да те защити.

— Не съм свикнал хората да жертват живота си заради мен.

Тя си припомни какво беше написал магистърът в бележката до нея за Марк — че не притежава решимостта да довежда битките си докрай. Цитира му думите. Той я изслуша мълчаливо.

— Какво щеше да направиш, ако те бяха избрали за магистър? — попита тя.

— От една страна, съм доволен, че загубих.

— Защо? — изненада се тя.

— Аз съм университетски преподавател, а не лидер.

— Ти си човек, изправен пред важен конфликт, който мнозина чакат да бъде разрешен.

— Магистърът бе прав в преценката си за мен.

Тя го изгледа с нескрито учудване.

— Баща ти не би се гордял да те чуе да говориш така. — Зачака да избухне гневът му, но Марк продължи да седи мълчаливо и тя се заслуша в песента на щурците отвън.

— Днес вероятно убих човек — прошепна Марк. — Според теб как щеше да реагира татко?

Отдавна чакаше да й разкаже. Не бе обелил и дума за случилото се още откакто напуснаха Рен.

— Научих от Котън. Нямал си друг избор. Човекът сам е решил да те предизвика.

— Гледах как тялото му се търкаля надолу. Чувството, което те обзема, когато знаеш, че току-що си отнел човешки живот, е доста странно. Зарадвах се, че спусъкът бе дръпнат, защото оцелях. Част от мен обаче се ужаси, защото другият не оцеля.

— Животът е низ от трудни решения. Той просто е направил погрешен избор.

— Ти непрекъснато го правиш, нали? Постоянно вземаш подобни решения.

— Всеки ден.

— Сърцето ми не е толкова хладнокръвно.

— За разлика от моето, така ли? — Намекът я подразни.

— Ти ми кажи.

— Просто си върша работата, Марк. Този мъж сам е избрал съдбата си.

— Не. Дьо Рокфор е избрал съдбата му. Той го е изпратил след мен с ясното съзнание, че ще последва сблъсък. Той е направил избора.