Три сестри, три кралици

— В такъв случай тя трябва да бъде набързо омъжена за някого — казвам. — Поне можете да уредите женитбата ѝ и да се погрижите да бъде отпратена от двора.

Катерина прави лек жест с ръка и казва:

— Не съм сигурна, че би било много справедливо към нея или към съпруга ѝ. Тя е много млада, не бих искала да ѝ нареждам да се омъжва за човек, на когото това може да е неприятно. Той ще знае, че е била изоставена от краля, след като ѝ се е наситил. Може да е жесток към нея.

Просто не мога да разбера защо би трябвало да я е грижа за щастието на Беси, и объркването сигурно проличава върху лицето ми, защото Катерина се засмива и ме потупва по бузата.

— Ах, сестро — казва. — Бях отгледана от жена, чийто съпруг разбиваше сърцето ѝ отново и отново. Винаги съм на страната на жената. Дори ако жената е моя съперница. А малката Беси не ми е истинска съперница. Тя е просто любовница, не първата, и се съмнявам, че ще бъде последната. Но аз си оставам кралицата. Никой не може да ми отнеме това. Той винаги ще се връща при мен. Аз съм първата му, истинската му любов. Аз съм неговата съпруга, неговата единствена съпруга.

— А аз — на Арчибалд — казвам, успокоена от увереността ѝ. — И сте права, че би трябвало да съм доволна, задето съпругът ми е получил помилване от Олбъни и може отново да живее в собствения си замък. Разбира се, радвам се, че е в безопасност. Мога да се прибера у дома при него там и навярно синът ми ще може да дойде при нас.

— Сигурно много ви липсва — казва тя.

— Така е — съгласявам се. Но мисля за Арчибалд, а тя мисли за сина ми Джеймс. — Но поне е оцелял в пограничните земи благодарение на ума и хитростта си — продължавам. — Трудно се намира безопасно място за нощуване, трудно се намира достатъчно храна. Там няма красиви момичета, които композират песни.