Съдбовният кораб [bg]

— И какво да кажа? — изморено настоя Кефрия. — Ако им кажа, че не знам какво се е случило с Малта, да не говорим за сатрапа, ще прозвучи като измама.

— Имаш и друга възможност. Двамата със Силдин можете да избягате от Бингтаун. Може би в Ингълби ще ви оставят за известно време на мира. Освен ако някой не реши да си спечели услуга от Серила и Каерн, като ви проследи дотам.

Кефрия подпря чело на ръцете си. Без да се тревожи как може да изглежда в очите на другите, тя опря лактите си на масата.

— В Бингтаун не е така. Няма да се стигне до това. — Изчака някой да се съгласи, но никой не продума. Повдигна глава и огледа мрачните лица, които стояха пред нея.

Твърде много се случваше твърде бързо. Бяха ѝ дали време да се изкъпе и сега бе облечена в чиста рокля, принадлежала на някоя от жените на семейство Тенира. Беше вечеряла скромно в стаята си, след което я бяха повикали долу на тази среща. Не бе имала много време с майка си.

— Малта е мъртва — беше ѝ казала, докато тя я прегръщаше за поздрав. Роника се бе стегнала в ръцете ѝ и бе затворила очи, а след като ги отвори отново, Кефрия бе видяла мъката в очите ѝ заради смъртта на своенравната ѝ внучка. Тя блестеше като лед, студена и неизменна, твърде силна за сълзи. Споделиха тъгата си за кратко и — странно, но това запълни голяма част от пропастта помежду им.

Но докато Кефрия искаше да се свие някъде, докато невероятната болка отминеше, майка ѝ настояваше да продължат да живеят. За нея това означаваше също да се бори — да се бори за Бингтаун и за бъдещето на Силдин. Роника я бе придружила до стаята ѝ и ѝ бе помогнала да се преоблече в сухи дрехи. През това време разказваше припряно за Бингтаун. Думите се бяха изнизали и минали покрай ушите на Кефрия: бингтаунският Съвет бе изгубил способността си да управлява. Род Каерн и шепа млади Търговци тероризирали семействата, които не били съгласни с идеите им. Имало нужда да се създаде нов управляващ организъм на Бингтаун, който да включва всички хора, живеещи тук. Последното, което Кефрия искаше или от което се нуждаеше в момента, беше урок по политика. Беше кимала вдървено, продължително, докато Роника не бе напуснала, за да се посъветва с Яни Купрус. Бе минало известно време в тишина и спокойствие. После Кефрия бе слязла, заедно със Силдин, за да намери тази смесена компания от хора в голямата зала на имението Тенира.