Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
— По този въпрос няма никакво разногласие между нас — каза Лиса Лам и любезно се усмихна на Бекстрьом. — Що се отнася до обещания протокол от аутопсията, разговарях с нашия съдебен лекар, преди да дойда на това съвещание.
— И какво каза той? — попита Аника Карлсон. — Ще стане ли за Коледа?
— Най-късно до средата на тази седмица според това, което ми каза преди един час. Той чака мнението на колегата си. За момента ще трябва да се задоволим с предварителното му мнение. Ако питате мен, мисля, че има нещо, което сериозно притеснява и него, и колегата му.
— Какво, по дяволите, се мотаят? — попита Аника Карлсон, която не можеше да скрие раздразнението си.
— Заплели са се като патета в кълчища — отвърна Бекстрьом и красноречиво сви рамене. — Ако има някой, който иска да каже още нещо, моля. Аз лично нямам какво да добавя.
— Ако искаш да направиш омлет, трябва да счупиш няколко яйца — продължи той. — Крайно време е да счупим малко яйца и ще помоля Надя да обясни какво имам предвид. Но първо да направим малка почивка — завърши Бекстрьом и се изправи.
91
След обичайното просрочване на полицейската кратка почивка, най-закоравелият пушач се вмъкна в залата след шестнайсет минути с виновна усмивка на лицето си. Бекстрьом ѝ хвърли строг поглед и почука с показалец по часовника си, за да направи посланието още по-ясно.
— Получих сведения от един от моите информатори сега, през почивните дни, във връзка с които помолих Надя да ми помогне. Ако имаме късмет, това евентуално ще ни даде мотива за убийството на Ериксон. Спомняте ли си случая, онзи барон Фон Комер, който изял пердаха пред театъра в „Дротнингхолм“? Анонимният сигнал, който беше оставен на рецепцията. Йени го беше приела преди две седмици. Самото произшествие е станало в неделя, на 19 май вечерта.
— Онзи, който отрече да е ставал обект на посегателство? — попита Аника Карлсон и намръщено погледна по-младата си колежка, Йени Рогерсон.
— Точно така — потвърди Бекстрьом. — Същият, който беше подал сигнала, отново се обади преди почивните дни и съобщи, че този, който е натупал барона, е Ериксон. Анонимният подател на сигнала е видял снимките на Ериксон, които бяха публикувани във вестниците след убийството му. За подробностите можете да се обърнете към Йени.
— А той защо отрича? Че са го натупали, искам да кажа — попита Стигсон.
— Ще стигна до това — каза Бекстрьом. — Според моя информатор, става въпрос за мошеничество във връзка със сделки с произведения на изкуството.
Ериксон бил натоварен от клиент да продаде определен брой картини и се възползвал от услугите на Фон — Комер, който трябвало да се занимае с практическата част. Баронът се опитал да преметне Ериксон, който открил какви ги е свършил последният. Натупал го и си взел обратно картините и парите, с които бил измамен. Деветстотин шейсет и две хиляди шведски крони според моя информатор, което без съмнение е любопитно съвпадение, като се имат предвид банкнотите, които открихме в бюрото на Ериксон. А също така и съдържанието на онези кашони за пренасяне на багаж, които Ериксон внася в къщата си преди почивните дни, когато го убиват, и които извършителите изнасят няколко дни по-късно.
— Искаш да кажеш, че Фон Комер си взема обратно картините? — попита Лиса Лам и кимна оживено. — И е взел със себе си Окаре и още някой негов приятел, за да не му се налага да яде още пердах. Но Гарсия Гомес се появява на сцената чак когато те се връщат за повторно посещение на местопрестъплението. Понеже са забравили нещо, когато били там първия път.
— Като предположение не е съвсем несъстоятелно — каза Бекстрьом.
— Чакайте малко — възрази Алм от другия край на дългата маса. — Защо са оставили парите? Един милион, би трябвало и тях да вземат.
— Ами елементарното обяснение е, че са ги забравили в цялата тази суматоха, когато Ериксон започва да стреля като откачен накъдето свари, а после бива убит. — „Налапа ли го сега?“, помисли си той. — Освен това, псето започва да лае като лудо. Изстрели, викове и крясъци и ако някой ни се обади, а ние вземем, че се появим по изключение, това също не е съвсем за пренебрегване.
— Ето един отговор на твоя въпрос — продължи Бекстрьом и хвърли на Алм лош поглед, — при подобни ситуации на хората им се случва да забравят какво ли не.
— Разбирам, Бекстрьом — отвърна Алм. — Но на мен лично ми е наистина много трудно да повярвам, че човек като барона може да има нещо общо с такива като Фредрик Окаре и Анхел Гарсия Гомес. Определено ми е много трудно да го повярвам.