![Ханибал: Врагът на Рим [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/4/hanibal-vragt-na-rim-bg-download.jpg)
Ханибал: Врагът на Рим [bg]
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-907-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал: Врагът на Рим [bg]». Краткое содержание книги:
През Първата пуническа война римляните са победили и унизили Картаген, техния единствен сериозен съперник за власт в Средиземноморието. Сега блестящият картагенски генерал Ханибал е решил да отмъсти. В надигащата се буря съдбата среща двама младежи — Ханон, син на изтъкнат войник и довереник на Ханибал, и Квинт, син на римски конник и земевладелец. Катастрофална авантюра в морето превръща Ханон в роб, купен от бащата на Квинт. Макар че между двамата младежи — и сестрата на Квинт Аврелия — се ражда неочаквано приятелство, съдбата ги разделя, когато двете воюващи страни се изправят една срещу друга. Двамата се озовават на противоположните страни на конфликта и съюзът, изкован в робство, ще бъде доведен до зашеметяващия си край на бойното поле.
Старшият ликтор размени няколко думи със стражата, преди да влезе и да обяви пристигането на Публий. Вътре настъпи тишина. След като старшият се върна, дванайсетимата ликтори се подредиха в две колони по шестима и с премерена стъпка влязоха в Сената. Фабриций вървеше след Публий и Флак, като си заповяда да не зяпа около себе си като някакво развълнувано момче.
Никога досега не беше стъпвал в седалището на демокрацията на Републиката.
Светлината проникваше през високите тесни прозорци. По дължината на правоъгълната зала имаше три ниски стъпала с мраморни пейки. Редици след редици изправени сенатори в бели тоги изпълваха помещението. Всички до един гледаха Публий и спътниците му. Като се мъчеше да овладее страхопочитанието си, Фабриций внимаваше да не ги поглежда. В края на залата имаше подиум, на който бяха поставени две фино изваяни кресла от дъб. Тези най-важни места бяха запазени за консулите.
Ликторите стигнаха до подиума и се разделиха от двете му страни, като направиха място на Публий да се качи. Флак и Фабриций останаха долу. Щом Публий седна, ликторите удариха краищата на фасциите си в мозайката. Трясъкът отекна от стените и замря.
Последва дълго мълчание.
Фабриций погледна крадешком и видя как на устните на консула заигра лека усмивка. Очевидно той трябваше да открие дебатите и за да напомни за ранга си, нарочно караше онези, които го бяха отзовали в Рим, да чакат. Тишината се проточи. След малко Фабриций видя как сенаторите започват да мърморят гневно. Никой обаче не посмя да заговори.
Накрая Публий отвори уста.
— Докато говоря, откъм Алпите приближава най-голямата заплаха за Рим от времето на варварина Брен. — Млъкна, за да могат всички да осмислят шокиращите му думи. — А вместо да ми позволите да си изпълня дълга и да защитя Републиката, вие поискахте да се върна и да обяснявам действията си. Е, тук съм. — Публий протегна ръце, сякаш ги приканваше да започнат с разпита, и млъкна.
Последва порой въпроси. Половината събрали се сенатори се опитваха да говорят едновременно. Много от въпросите им се отнасяха за Брен, галския главатар, който беше стигнал със свирепите си воини чак до Капитол и бе разграбил Рим. С което беше оставил дълбока рана и източник на вечен срам в римската психика. Фабриций не знаеше дали Ханибал е наистина толкова опасен, но със самото споменаване на Брен Публий беше спечелил първите си точки. Преди Минуциите да успеят да отправят и едно обвинение, вниманието на Сената беше отклонено към нещо много по-първично.
Публий не беше приключил. Вдигна ръка и изчака да се въдвори тишина.
— Искам да знам защо бях извикан тук. Едва тогава ще ви кажа каквото и да било за Ханибал и огромната картагенска войска, която го следва.
Въздухът се изпълни с викове и протести, но Публий просто скръсти ръце на гърдите си и си седна на мястото.
„Втори рунд за Публий“, помисли си Фабриций. Респектът му към консула растеше с всеки момент.
На следващата сутрин двамата младежи станаха късно. Бързо отскачане до банята им помогна да се освободят донякъде от махмурлука. За щастие бяха проявили благоразумието, освен вино да пият и доста вода. Облекчаването не беше проблем — достатъчно бе само да свият в някоя смърдяща уличка. След като закусиха с хляб и сирене, тръгнаха към Форума. Естествено, почти не разговаряха.
При вида на дългото правоъгълно пространство Квинт се въодушеви.
— Някога тук е имало блато, а сега е най-голямата открита площ между градските стени. Това е сърцето на Републиката — гордо каза той. — Центърът на религиозния, церемониалния и търговския живот. Хората идват да общуват помежду си, да гледат съдебни спорове и гладиаторски борби и да чуят най-важните съобщения.
— Има много общо с нашата агора — учтиво отвърна Ханон. „Само дето тя е два пъти по-голяма“, добави наум.
Стотици магазини бяха разположени по обиколката на Форума. Бяха най-различни, от обикновени касапници, рибни магазини и пекарни до по-изисканите кантори на юристи, писари и лихвари. Навсякъде се тълпяха хора.