Ханибал: Врагът на Рим [bg]

— Гай Фабриций. Конник и земевладелец от околностите на Капуа.

Марк махна пренебрежително с ръка.

— Какъв военен опит имаш?

— Служих близо десет години в Сицилия във войната срещу картагенците — гордо отвърна Фабриций. Остана доволен от реакцията на някои от присъстващите. Мнозина кимаха одобрително; други си зашепнаха.

Марк сви устни.

— Е, кажи ни какво си видял. Нека Сенатът реши дали видяното е такава заплаха, каквато твърди Публий.

Фабриций пое дълбоко дъх и започна да разказва за патрула си. Не поглеждаше нито Марк, нито никого. Вместо това фиксира погледа си върху бронзовите врати в отсрещния край на помещението. Тактиката беше добра и му позволи да се отпусне и да говори по-уверено. Не пропусна нито една подробност от картагенския лагер и особено се постара да наблегне върху броя на вражеската конница, за ширината на река Родан и херкулесовите усилия за прекарването на слоновете през нея. След като приключи, погледна към Публий. Консулът му кимна одобрително. Флак явно се бе вкиснал. Нима бъдещият му зет си беше въобразявал, че изправянето му пред целия Сенат ще му дойде в повече? Ако се съдеше по тревожните погледи, които си разменяха мнозина сенатори, беше точно обратното. Марк изведнъж се оказа в неизгодно положение.

Публий се възползва от момента и пристъпи в предната част на подиума.

— Според преценката на Фабриций картагенската войска е по-многобройна от две консулски армии. Говорим за петдесет хиляди души, от които най-малко една четвърт са конница. Нумидийци, които побеждаваха безброй пъти нашите войници в Сицилия. Не забравяйте и слоновете. Бойните ни резултати срещу тях трудно могат да се нарекат добри. Не бива да подценяваме и водача на тази войска. Ханибал Барка, който неотдавна покори половината Иберия и превзе с щурм уж непревземаемия Сагунт. Военачалник, който не се страхува да преведе хората си през Алпите в края на есента. — Публий кимна, когато мнозина сенатори се присвиха в местата си. — Мнозина от вас познават също като мен претора Луций Манлий Вулзон. Той е почтен и добър командир. Но дали е способен да победи войска, два пъти по-голяма от неговата, която има по-многобройна конница, че и слонове? — Той се огледа. — Способен ли е?

В помещението се възцари кратка, изпълнена с изумление тишина. След това се разрази истински пандемониум. Стотици тревожни гласове се надвикваха един друг, но никой не слушаше какво говори съседът му. Марк се опита да успокои онези около него, но усилията му се оказаха напразни. Мъжете, които управляваха Републиката, се дърлеха и викаха като уплашени деца. Фабриций погледна към Публий, който наблюдаваше спектакъла и изчакваше подходящ момент да се намеси. Импулсивно извади кинжала си и му го подаде.

— Твой е, консуле. Както и мечът на всеки гражданин в Италия.

Първоначалната изненада на Публий се смени с вълча усмивка. Той все кинжала и каза на ликторите си да въдворят ред. Трясъкът на фасциите върху пода привлече вниманието на всички.