![Ханибал: Врагът на Рим [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/4/hanibal-vragt-na-rim-bg-download.jpg)
Ханибал: Врагът на Рим [bg]
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-907-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал: Врагът на Рим [bg]». Краткое содержание книги:
През Първата пуническа война римляните са победили и унизили Картаген, техния единствен сериозен съперник за власт в Средиземноморието. Сега блестящият картагенски генерал Ханибал е решил да отмъсти. В надигащата се буря съдбата среща двама младежи — Ханон, син на изтъкнат войник и довереник на Ханибал, и Квинт, син на римски конник и земевладелец. Катастрофална авантюра в морето превръща Ханон в роб, купен от бащата на Квинт. Макар че между двамата младежи — и сестрата на Квинт Аврелия — се ражда неочаквано приятелство, съдбата ги разделя, когато двете воюващи страни се изправят една срещу друга. Двамата се озовават на противоположните страни на конфликта и съюзът, изкован в робство, ще бъде доведен до зашеметяващия си край на бойното поле.
Разбира се, Рим не беше основната им цел — а пристанищният град Пиза, от който беше отплавала армията на Публий. Изкушенията на Рим обаче бяха твърде големи, за да могат да им устоят. Двамата приятели часове наред се мотаеха по улиците и изпиваха с очи гледките. Когато огладняха, напълниха коремите си с горещи наденички и пресен хляб от малките сергии. Сочни сливи и ябълки довършиха гощавката им.
Както можеше да се очаква, Квинт беше привлечен от внушителния храм на Юпитер, който се издигаше на хълма Капитол. Той зяпна покрива му от ковано желязо, редиците колони с височина колкото десет мъже и фасадата с ярко боядисана теракота. Спря пред огромната статуя на брадатия Юпитер пред комплекса, от която се откриваше изглед към по-голямата част на Рим.
Негодуващият Ханон също спря.
— Този храм трябва да е по-голям от всеки в Картаген — каза Квинт и го погледна въпросително.
— Имаме един колкото този — гордо отвърна Ханон. — Посветен е на Ешмун.
— Какъв бог е той? — с любопитство попита Квинт.
— Бог на плодородието, здравето и благоденствието.
Квинт повдигна вежди.
— И той ли е главният бог на Картаген?
— Не.
— Тогава защо храмът му е на най-видното място?
Ханон сви неловко рамене.
— Не знам. — Спомни си как баща му казваше, че народът им се различава от римляните най-вече с това, че са на първо място търговци. Този храм доказваше, че сънародниците на Квинт поставяха властта и войната над всичко останало. „Слава на боговете, че имаме истински воин като Ханибал Барка — помисли си Ханон. — Ако начело бяха глупаци като Хост, нямаше да има никаква надежда за нас“.
Квинт пък беше стигнал до друго заключение. Нима народ, който издига на най-видното място храм на бог на плодородието, може да победи Рим? „И когато се случи неизбежното, какво ще стане с Ханон? — изведнъж изкрещя съвестта му. — Къде ще бъде той?“ Квинт не искаше да отговаря на този въпрос.
— По-добре да намерим къде да пренощуваме — каза той. — Преди да се е стъмнило.
— Прав си — отвърна Ханон, благодарен за смяната на темата.
Агесандър кимна в знак на благодарност и се обърна към Аврелия.
— Трябваше да реша въпроса много по-добре. Исках да се извиня и да попитам дали можем да започнем отначало.
— Отначало ли? — озъби се Аврелия. — Та ти си просто роб! Няма никакво значение какво си мислиш.
Със задоволство видя болката, пламнала в очите му.
— Спри! — намеси се Атия. — Агесандър ни служи вярно вече повече от двайсет години. Най-малкото трябва да го изслушаш какво има да каже.
Аврелия се изчерви от срам, че я кастрят пред роб. Нямаше никакво намерение просто да отстъпи пред желанията на майка си.
— И защо си правиш труда да се извиняваш? — сърдито промърмори тя.
— Много просто. Господарят и Квинт може да отсъстват дълго. Кой знае? Може да не се върнат години наред. Може би ще имате нужда от повече помощ в управлението на стопанството. — Окуражен от кимането на Атия, той продължи: — Искам просто да направя най-доброто за теб и за господарката. — Направи почти жален жест. — Добрите отношения са жизненоважни, ако искаме да успеем.
— Той е прав — каза Атия.
— Дължиш ми обяснение, преди да се съглася на каквото и да било — гневно заяви Аврелия.
Сицилианецът въздъхна.
— Така е. Наистина се отнесох грубо с роба гуга.
— Грубо? Откъде е тази безочливост? — извика Аврелия. — Ти щеше да продадеш човек, за да се бие до смърт с най-добрия си приятел!
— Имам причини — отвърна Агесандър. През лицето му премина облак. — Ако ти кажа, че картагенците са изтезавали и убили цялото ми семейство в Сицилия, би ли ме погледнала с други очи?
Аврелия зяпна от ужас.
— Това ли са направили? — попита майка ѝ.
— Аз бях далеч, сражавах се в другия край на острова, господарке. Картагенците нападнали изненадващо градчето и унищожили всичко по пътя си. — Агесандър преглътна. — Избили всички — мъже, жени, деца. Старите, болните, дори кучетата.
Аврелия едва можеше да си поеме дъх.
— Защо?
— За наказание — отвърна сицилианецът. — В миналото бяхме на страната на Картаген, но после се съюзихме с Рим. Много селища постъпиха по същия начин. Моето било първото, което завладели. Трябвало е да пратят послание на останалите.
Аврелия знаеше, че по време на война се случват ужасни неща. Често се случваше хиляди мъже да губят живота си или да получат ужасни рани. Но да избиеш обикновени хора?