![Ханибал: Врагът на Рим [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/4/hanibal-vragt-na-rim-bg-download.jpg)
Ханибал: Врагът на Рим [bg]
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-907-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал: Врагът на Рим [bg]». Краткое содержание книги:
През Първата пуническа война римляните са победили и унизили Картаген, техния единствен сериозен съперник за власт в Средиземноморието. Сега блестящият картагенски генерал Ханибал е решил да отмъсти. В надигащата се буря съдбата среща двама младежи — Ханон, син на изтъкнат войник и довереник на Ханибал, и Квинт, син на римски конник и земевладелец. Катастрофална авантюра в морето превръща Ханон в роб, купен от бащата на Квинт. Макар че между двамата младежи — и сестрата на Квинт Аврелия — се ражда неочаквано приятелство, съдбата ги разделя, когато двете воюващи страни се изправят една срещу друга. Двамата се озовават на противоположните страни на конфликта и съюзът, изкован в робство, ще бъде доведен до зашеметяващия си край на бойното поле.
Публий вдигна високо кинжала.
— Това ми беше предадено от Фабриций, който наруши закона, като го е внесъл в Курията. Направил го е обаче единствено заради верността си към Републиката. За да покаже готовността си да пролее кръвта си и ако е необходимо да умре в борбата срещу Ханибал. С твърдо решени воини като него ви обещавам победа над картагенските нашественици! Победа!
Настроението на сенаторите се смени толкова бързо, колкото ято птици променя посоката на полета си. Паниката изчезна, за да се смени с радостна възбуда. Чуха се спонтанни викове и атмосферата тутакси се разведри. „Публий спечели“, доволно си помисли Фабриций. Сега само глупак би се опитал да отстрани консула.
В следващия момент Флак се озова до него и изсъска:
— Доволен ли си?
На Фабриций му дойде до гуша.
— А какво трябваше да направя? Да излъжа за онова, което видях ли? — отвърна той. — Войската на Ханибал е огромна. Добре въоръжена и водена от много целеустремен човек. Да я подценяваме означава да загинем.
Изражението на Флак омекна.
— Разбира се, че си прав. Ти говори добре. Убедително — каза той. — И на опасността трябва да се реагира бързо. Очевидно е, че Публий е човекът, който трябва да го направи. Решимостта, която показа той днес, е достойна за възхищение.
Като гледаше недоволната физиономия на Марк, на Фабриций му беше трудно да повярва на думите на Флак. Той пропъди безпокойството си. Подобни неща вече нямаха значение.
Единственото важно беше да победят Ханибал.
Фабриций не се изненада, когато Публий му нареди да се върне при градската порта и да подготви хората си. След три часа щяха да потеглят за Цизалпийска Галия. Флак също щеше да тръгне с тях. Публий завъртя очи, докато го казваше, и промърмори:
— Някои неща не могат да се променят.
Фабриций изпита облекчение от дадената заповед. Беше се нагледал на политика за цял живот и не беше сигурен какво да мисли за Флак и брат му. Да не би Атия все пак да беше права? Реши да ѝ напише набързо за станалото, преди да потеглят. Излезе през бронзовите врати и тръгна през Форума.
XVIII.
Цизалпийска Галия
Само на два пъти двамата приятели чуха нещо от ставащото вътре. Първият беше когато се надигнаха тревожните викове; вторият го последва незабавно — силните овации. Почти веднага през тълпата плъзна новината, че Сенатът е дал твърдата си подкрепа на Публий. Сега консулът щял да потегли с пълна скорост на север, за да се изправи срещу Ханибал. Преди двамата да успеят да осмислят паметната новина, от Курията забързано излязоха няколко души. Квинт изведнъж се оживи и сръга силно Ханон.
— Виж! — И направи крачка напред. — Това е баща ми!
— Наистина е той — отвърна Ханон. Беше по-смаян и от Квинт. Защо Фабриций беше тук? Следващата му мисъл бе много по-тревожна. Как Квинт щеше да обясни присъствието му тук? Заля го ужас. Какви бяха шансовете Фабриций да приеме, че Квинт го е освободил? Почти никакви. Ханон си помисли дали да не се смеси с тълпата. Можеше да изчезне в нея за миг. И да продължи сам на север. Поколеба се, но после гордостта надделя. „Не съм страхливец, който бяга и се крие“, помисли си той.
Квинт го погледна и усети тревогите му. Въпреки вълнението си се овладя.
— Всичко е наред. Никъде няма да ходя.
— Какво? Защо? — извика Ханон. — Та това е идеална възможност за теб.
— Може би, но за теб не е.
Ханон се изчерви. Не знаеше какво да каже.
Квинт го изпревари.
— Каква е вероятността баща ми да потвърди освобождаването ти?
— Не знам — отвърна Ханон. — Не особено голяма, предполагам.
— Именно — отвърна Квинт. — Което е и причината да остана тук. С теб.
— Защо ти е да го правиш? — попита изненадано Ханон.
— Нима успя да забравиш снощи? — Квинт го чукна отстрани по главата. — Обеща да дойдеш с мен в Иберия, макар че вече нямаше смисъл да ходиш там. Освен това не побягна преди малко, както биха направили повечето хора. Трябва да се отплатя за благородството ти. Така е честно.
— Не е толкова просто. — Ханон посочи Фабриций, който беше на път да изчезне от поглед. — Може би той няма да замине с консула.
— Според мен ще замине, но си прав. Трябва да сме сигурни. — Квинт тръгна. — Хайде, да го проследим.
Ханон забърза да го настигне.
— Ами ако се връща в Иберия?
— После ще говорим за това — отвърна Квинт. — Ако е така, според мен най-разумно ще е да се разделим. Иначе ще пътувам с теб към Цизалпийска Галия.
Ханон се засмя.
— Ти си луд!
— Може би. — Квинт се усмихна криво. — Но все пак трябва да постъпя по правилния начин.