![Ханибал: Врагът на Рим [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/9/4/hanibal-vragt-na-rim-bg-download.jpg)
Ханибал: Врагът на Рим [bg]
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-907-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал: Врагът на Рим [bg]». Краткое содержание книги:
През Първата пуническа война римляните са победили и унизили Картаген, техния единствен сериозен съперник за власт в Средиземноморието. Сега блестящият картагенски генерал Ханибал е решил да отмъсти. В надигащата се буря съдбата среща двама младежи — Ханон, син на изтъкнат войник и довереник на Ханибал, и Квинт, син на римски конник и земевладелец. Катастрофална авантюра в морето превръща Ханон в роб, купен от бащата на Квинт. Макар че между двамата младежи — и сестрата на Квинт Аврелия — се ражда неочаквано приятелство, съдбата ги разделя, когато двете воюващи страни се изправят една срещу друга. Двамата се озовават на противоположните страни на конфликта и съюзът, изкован в робство, ще бъде доведен до зашеметяващия си край на бойното поле.
— Продължавай — меко каза Атия.
— Имах жена и две деца. Момиче и момче. — За първи път гласът на Агесандър се задави. — Бяха съвсем малки. На три и на две години.
Аврелия бе поразена, когато видя сълзи в очите му. Изобщо не беше помисляла, че надзирателят е способен да изпитва толкова силни чувства. И колкото и да не ѝ се вярваше, изпита съжаление към него.
— Намерих ги няколко дни по-късно. Мъртви. Заклани. — Лицето на Агесандър трепна. — Виждали ли сте какво може да направи върхът на копие на едно малко дете? Или как изглежда жена, след като е била насилена от десетина войници?
— Престани! — извика отвратената Атия. — Това е достатъчно.
Той наведе глава.
На Аврелия ѝ призля от ужас. Умът ѝ беше пълен с най-отвратителни картини. Нищо чудно, че Агесандър се беше отнасял толкова лошо с Ханон.
— Довърши разказа си — нареди Атия. — По-бързо.
— След това не ми се живееше — покорно продължи Агесандър, — но боговете не намериха за подобаващо да отговорят на молбите ми да загина в бой. Вместо това бях пленен и продаден като роб. Бях откаран в Италия, където господарят ме купи. — Той сви рамене. — И ето че оттогава съм тук. Онези двамата бяха първите гуги, които съм виждал от двайсет години.
— Ханон е невинен и не е извършил никакво престъпление срещу семейството ти — изсъска Аврелия. — Войната в Сицилия е била много преди да се е родил!
— Остави това на мен — остро рече майка ѝ. — За първи път ли търсеше отмъщение, когато нападна картагенеца?
— Да, господарке.
— Разбирам. Макар това да не оправдава действията ти, поне ги обяснява. — Изражението на Атия стана сурово. — Излъга ли, че си намерил ножа и кесията сред вещите на роба?
— Не, господарке! Боговете са ми свидетели, че казах истината — напълно искрено отвърна Агесандър.
„Лъжец“, яростно си помисли Аврелия, но не посмя да се обади. Майка ѝ кимаше одобрително.
— Агесандър е прав — заяви Атия. — Очакват ни трудни месеци. Да започнем отначало. — И погледна с очакване към Аврелия. Изражението на Агесандър беше по-меко, но повтаряше нейното.
— Добре — прошепна Аврелия и се почувства по-самотна от всякога.
XVII.
Дебат
След като си намериха евтино място, където да преспят, двамата приятели влязоха в най-близката таверна. Пиенето им изглеждаше нормално като за вече порасли младежи, но зад него имаше и по-тъмна причина, естествено — мислите им за изхода от войната. И двамата се чувстваха по-неловко за първи път след разрива по време на посещението на Флак. Аврелия я нямаше да влезе в ролята на посредник, така че виното трябваше да я замести. Тактиката им донякъде проработи и двамата започнаха да си бъбрят общи неща, докато хвърляха погледи към проститутките, които си търсеха клиенти.
Скоро виното започна да ги хваща. Никой от двамата не беше свикнал да пие много. За щастие питието ги развесели, вместо да ги направи мрачни, и вечерта стана доста приятна. Окуражен от възгласите на Ханон, Квинт дори се отпусна дотолкова, че да придърпа една курва в скута си и да опипа голите ѝ гърди. Сигурно щеше да отиде и по-далеч, но се случи нещо, което откъсна вниманието им от виното и жените. Важните новини бързо се разпростираха из градовете. Хората просто ги предаваха от магазини в таверни и от пазари в къщи. Естествено, достоверността на подобни слухове често беше съмнителна, но това не означаваше, че в тях няма и зрънце истина.
— Ханибал превежда войските си през Алпите! — извика някой отвън. — Щом нахлуят в Италия, ще ни избият!
Всички разговори замряха и двамата приятели се облещиха един срещу друг.
— Знаеше ли за това? — изсъска Квинт.
— Нямах никаква представа — съвсем честно отвърна Ханон. — Защо иначе да се съгласявам да пътувам с теб до Иберия?
След малко в таверната влезе червендалест дебел мъж със зачервено лице и се усмихна самодоволно, когато го засипаха с въпроси.
— Преди по-малко от час видях с очите си консула Публий — каза мъжът. — Върнал се е от Масилия с тази ужасна новина.
— Какво друго чу? — извика някой. — Казвай!
Останалите клиенти също завикаха.
Мъжът облиза устни.
— От тичането по улиците се ожаднява. Чаша вино ще се отрази добре на гърлото ми.
Собственикът бързо му наля една чаша, завтече се и му я тикна в ръката.
Новодошлият отпи голяма глътка и млясна с удоволствие.
— Чудесно.
— Казвай! — извика Квинт.
Търговецът отново се усмихна на вниманието им.