Ханибал: Врагът на Рим [bg]

Независимо как щеше да го приеме Сенатът, Публий си оставаше единият от двамата консули на Републиката. При портата в края на Виа Остензис, или пътя до Остия, го очакваше носилка, носена от шестима роби. Публий, Флак и Фабриций се качиха в нея. Дузина ликтори с фасции влязоха в града пред носилката. Като действащи войници трийсетимата конници на Фабриций трябваше да останат отвън, но това не забави групата. Самата поява на ликторите, облечени с великолепните червени военни наметала вместо обичайните тоги и с добавените брадви във фасциите беше достатъчна да разчисти улиците. Всички граждани с изключение на весталките и омъжените жени бяха длъжни да им правят път или да си понесат последствията. Само най-силните и високи мъже се избираха за ликтори и бяха обучени да използват фасциите си във всяка ситуация. При необходимост можеха да бъдат дори палачи.

Фабриций беше идвал няколко пъти в Рим и винаги се наслаждаваше на зрелищата, предлагани от столицата. Присъствието на ликторите гарантираше, че ще направи възможно най-доброто впечатление на града. Хората се блъскаха един друг, за да се махнат от пътя им. Нито вилата му, нито дори Капуа можеха да се сравняват с подобно нещо и в същото време то му се струваше много подобно. Фабриций се опита да потисне внезапно налегналата го носталгия. Бързото им придвижване към Форума гарантираше, че няма да има време да се отдава на това чувство.

Стигнаха Форума и Фабриций погледна към Курията, седалището на Сената. Невзрачна, ако не се брояха огромните бронзови врати, сградата си оставаше самият център на Републиката. Фабриций погледна Грекостазата, мястото пред Курията, където чуждите пратеничества трябваше да чакат, докато не бъдат извикани. Днес, в компанията на двама от най-важните мъже в страната, подобни забавяния нямаше. Ликторите тръгнаха към входа, като разпръснаха тълпата сенаторски синове, които се бяха скупчили там и слушаха дебатите. Публий слезе точно пред портала; Флак и Фабриций също слязоха. И тримата бяха облечени в най-хубавите си тоги. Естествено, тази на Публий беше най-великолепната — ослепително бяла вълнена дреха с пурпурна ивица по ръбовете.

Преди да тръгнат Фабриций бе скрил кинжал в гънките на тогата си. След месеци на кампании се чувстваше гол без оръжие и го беше взел, без изобщо да се замисля. Това обаче беше рисковано — единствено ликторите имаха право да носят оръжие в Курията. Фабриций се наруга за импулсивното си решение. Нямаше начин обаче да се отърве от ножа. Трябваше да продължи да го носи и да се надява, че няма да бъде открит. Сърцето му задумка. Публий го беше помолил да дойде, защото Фабриций бе единственият римски офицер, видял с очите си войската на Ханибал. Неговото свидетелство беше жизненоважно за защитата на Публий. „Разчитам на теб — беше му казал консулът. — Знам, че няма да ме разочароваш. Просто им кажи какво си видял в лагера на картагенците“. Фабриций му беше обещал да го направи. Сега погледна крадешком Флак, който изглеждаше доста доволен от себе си. Това го изпълни със смущение. Каква роля щеше да играе той в предстоящата драма?