Ханибал: Врагът на Рим [bg]

Първото, което видяха двамата приятели от столицата, беше стената на Сервий, която опасваше целия град и караше стените на Капуа да изглеждат като детски играчки.

— Стените са на близо двеста години — развълнувано обясни Квинт. — Били са издигнати след като Рим бил разграбен от галите.

Ханон се замоли Ханибал да е следващият, който ще го направи.

— Как изглеждат в сравнение с тези на Картаген?

— А? — Ханон бързо се върна в реалността. — Много от стените на Картаген са доста по-нови.

„И много по-величествени“, добави наум.

— А по размери?

На Ханон не му беше нужно да лъже по този въпрос.

— Картаген е много по-голям.

Квинт се помъчи да скрие неудоволствието си и не успя.

Ханон с изненада откри, че зад стените сходствата между Картаген и Рим стават все повече. Улиците нямаха настилка и повечето бяха широки не повече от десет крачки. След месеците горещини по тях имаше коловози, твърди като желязо.

— През зимата ще станат на същинско тресавище — каза Ханон и ги посочи. — Така става у дома, ако вали много.

— Както и в Капуа — съгласи се Квинт и сбърчи нос, докато минаваха покрай една алея, използвана за изхвърляне на отпадъци. Във въздуха се носеше острата, тежка воня на човешки изпражнения и урина. — Добре, че е есен, а не разгарът на лятото. Иначе вонята щеше да е непоносима.

— Много ли са сградите с канализация?

— Не.

— И в части от Картаген е същото — отвърна Ханон. Странно беше да изпитва носталгия от миризмата на лайна.

Тежката атмосфера се подсилваше и от факта, че заради нагъсто построените сгради, високи по два, три и дори четири етажа, улиците бяха слабо осветени и непроветрени. В сравнение с чистия въздух и откритите пространства извън стените това сякаш бе друг свят. Повечето сгради имаха отворени към улицата магазини на приземните етажи и стълби отстрани, по които се стигаше до жилищата горе. Квинт беше смаян от мръсотията навсякъде около него.

— Повечето хора живеят в такива сгради — обясни той.

— В Картаген ги строят предимно от кирпич.

— Това изглежда много по-безопасно. Ценакулите са дървени. Пълни с болести, трудни за отопляване и лесно се рушат.

— Значи пожарите са голям проблем — каза Ханон и си представи колко лесно би изгорял градът, ако бъде превзет от войската на Ханибал.

Квинт се намръщи.

— Да.

Наред с гледките и миризмите градът предлагаше и много шум. Търговци хвалеха на висок глас стоките си, пищяха играещи си деца, съседи клюкарстваха по ъглите. Безброй просяци от всички краища на света протягаха ръце и молеха за милостиня. От ковачниците се носеше звън на желязо, от високите сгради се чуваха удари на дърводелски чукове. В далечината откъм Форум Боариум се чуваше рев на говеда.