Падането на Хиперион
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Hyperion Cantos #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Падането на Хиперион». Краткое содержание книги:
Застанах там, точно пред апсидата, уплашен, че стъпките ми ще осквернят това място и че дори дъхът ми ще отекне по дължината на базиликата. За миг очите ми се приспособиха към бледата светлина, компенсираха контраста между светкавиците на бурята горе и светлината на свещите долу и точно тогава осъзнах, че в апсидата и дългия кораб няма пейки, нито колони под купола, а само два стола, поставени на петнайсетина метра от олтара. На тях седяха близо един до друг и разговаряха двама мъже, навели се напред в очевидна настойчивост да общуват. Светлината на лампите и свещите, и блясъкът от една голяма мозайка на Христос върху предната част на тъмния олтар осветяваха части от лицата на мъжете. И двамата бяха възрастни. И двамата бяха духовници — белите ивици на якичките им проблясваха в здрача. Щом започнах да ги разпознавам, разбрах, че единият е монсиньор Едоуард.
Другият беше отец Пол Дюре.
Отначало сигурно бяха уплашени — прекъснаха шепота си и вдигнаха очи, за да видят този призрак, тази къса сянка на човек, появила се от мрака, да вика имената им… да крещи удивено името на Дюре… да пелтечи към тях за поклонничества и поклонници, за Гробници на времето и за Шрайка, за ИИ и за смъртта на боговете.
Монсиньор не извика охраната. Не избяга нито той, нито Дюре, а заедно успокоиха този призрак, опитаха се да разберат нещо смислено от развълнуваните му заеквания и превърнаха това странно разпознаване в разумен разговор.
Това беше Пол Дюре. Пол Дюре, а не някакъв чудат двойник, андроидно копие или киборг на възстановената му личност. Уверих се в това, като го слушах и разпитвах като се взирах в очите му… но най-вече като разтърсвах ръката му. като го докосвах и знаех, че това наистина е отец Пол Дюре.
— Знаете… невероятни подробности от живота ми… от времето ни на Хиперион, при Гробниците… но кой казахте, че сте? — попита Дюре.
Мой ред беше да го убедя.
— Киборг на възстановената личност на Джон Киитс. Близнак на личността, която Брон Ламиа носеше в себе си на вашето поклонничество.
— И сте бил в състояние да общувате… да разбирате какво става с нас поради тази обща личност?
Бях застанал на едно коляно между тях и олтара. Вдигнах разстроено и двете си ръце.
— Поради тази… някаква аномалия в мегасферата. Но аз сънувах живота ви, чувах разказите на поклонниците, слушах отец Хойт да говори за живота и смъртта на Пол Дюре… на вас. — Протегнах длан да докосна ръката му през свещеническото расо. Всъщност, това да се намирам в едно и също пространство и време с един от поклонниците малко ме замайваше.
— Значи знаете как стигнах тук — рече отец Дюре.
— Не. За последен път сънувах, че влизате в една от Пещерните гробници. Имаше светлина. Оттогава не знам нищо.
Дюре кимна. Лицето му беше по-патрицианско и уморено, отколкото ме бяха подготвили за него сънищата ми.
— Но знаете съдбата на останалите? Поех си дъх.
— На някои. Поетът Силенъс е жив, но е набит на дървото с тръните на Шрайка. За последен път видях Касад да напада Шрайка с голите си ръце. Г. Ламиа пътуваше в мегасферата към периферията на Техноцентъра с моето копие на Кийтс…
— Значи е оцелял в онази… Шрьонова уредба… как и беше името? — Дюре изглеждаше очарован.
— Вече не — отвърнах аз. — ИИ личността, наречена Ъмон, го уби… разруши личността. Брон се връщаше. Не зная дали тялото й е оцеляло.
Монсиньор Едоуард се наведе към мен.
— Ами консулът и бащата с детето?
— Консулът направи опит да се върне в столицата с хокингово килимче — казах аз, — но катастрофира на няколко мили на север. Не знам нищо повече за съдбата му.
— Мили — рече Дюре, сякаш думата му навя спомени.
— Съжалявам — посочих към базиликата аз. — Това място ме кара да мисля като в… предишния си живот.
— Продължавайте — каза монсиньор Едоуард. — За бащата с детето.
Седнах изтощен на хладния камък. Ръцете ми трепереха от умора.
— В последния ми сън Сол предложи Рахил на Шрайка. Това беше по нейна молба. Не можах да видя какво става после. Гробниците се отваряха.