Пепеляшка и царският син
- Автор: Талев Димитър
- Серия: Самуил #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепеляшка и царският син». Краткое содержание книги:
— Василий е срещу нас с всичките си люде. А войвода Несторица там е откъснат от нас и е доста далеко. Да го повикаме ли назад… Те са там три хиляди.
— Не, не — поклати едрата си глава Ивац. — Да не променяме сега, пред самата битка, което сме вече наредили. Несторица винаги може да се притече; не е премного далеко от нас.
— Да. Да не променяме. Късно е вече. Аз се надявам Василий да изпрати и срещу Несторица от своите. И дано да са повече. Ако стане така, битката ще се води на две места — добави великият войвода. И току продължи: — Никога не може да се предвиди всичко. Никога…
Ивац нищо не отговори. Едва когато се обърнаха да се връщат, той рече:
— Да помага и бог.
Тръбите вече тръбяха; малко по-късно се зачуха тръбни звуци и откъм ромейския стан.
Скоро след изгрев слънце българите бяха наредени вече в три бойни редици, които се изтегляха право по подножието на височината и слизаха една зад друга ниско надолу чак до реката Вода, за да държат и реката, и главния път недалеко от нея. Там, в ниското, зад трите редици беше и българската конница. Бидейки по-малобройни, за българите беше много по-опасно да слязат в низината и да ударят първи. Ала и ромеите не бързаха.
Василий също бе излязъл от шатъра си в зори. И веднага бе започнало бойното подреждане на войската му. Началниците й, малки и големи, ходеха насам-натам през редиците, ходеше между тях мълчаливо и василевсът, да наглежда и насърчава с присъствието си. Скоро след изгрев беше подредена и многохилядната ромейска войска в дружини една до друга, всяка към хиляда души по на четири редици. Тия плътно свързани многолюдни отделения правеха войската по-подвижна и това беше нужно на Василия, който се готвеше за настъпление. Той чакаше също слънцето да се издигне малко по-високо и да заблести право в очите на българите. Това беше позната хитрост, но всеки я използуваше, когато беше възможно. Най-сетне ромейските тръбачи дигнаха лъскавите си тръби към синьото небе и затръбиха пристъп.
Самуил Мокри стоеше на десетина стъпки пред първата редица, в средата на българската войска. Току зад него стояха Илица и Радомир Мокри като архангели зад великия войвода, там беше и Ароновият син, който наскоро бе прогласен за стотник. Малко встрани войници държаха конете на тия четирима мъже. Зад тях и по цялата дължина на трите войнишки редици се чуваше сподавен шум и говор, та далечните ромейски тръби не се чуха, но Самуил забеляза, че ромеите тръгнаха насам. Малко по-късно той даде знак да му доведат коня и го възседна твърде пъргаво за годините си, Възседнаха конете си и всички други началници, които яздеха коне и в бой. Зачуха се тук и там през войнишките редици набързо изказани думи:
— Идат… Виждат ли се?… Ето… погледни!…
Лявата ръка притиска без нужда щита към гърдите, дясната поклаща дългото копие или несвястно опипва ризницата, понатиска шлема, търси ръчката на меча или на секирата, или на палицата. Това неспокойно раздвижване продължава само първите няколко мига, после войниците се заглеждат в далечината с присвити очи или с дигнати над очите ръце и пак започват бързи, къси разговори:
— Много са.
— Не са повече от нас.
— Повече са. Не виждаш ли!
— Ние добре снощи… в тъмното… Ама… усетиха ни.
— Ти намери ли си иглата? — попита друг някой по-нататък.
Зададе се откъм лявото крило багаин, препусна пред редиците и се спря недалеко от Самуила: — Царят пристигна, светли войводо. Великият войвода се извърна с недоволно лице:
— Царят… Но битката вече започва! — Той се огледа назад и погледът му се спря върху Ароновия син: — Изтичай, кажи на царя, помоли го от мое име да се върне в града. Аз не мога да ида, битката започва. Помоли го да се върне в града. Той нели е болен…
Иван-Владислав подкара, багаинът го последва. Цар Роман бе спрял коня си към края на лявото крило и приказваше нещо с положкия войвода Давид Рудока; неколцина царски конници бяха застанали малко встрани. Иван-Владислав се приближи:.