Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

— Защо ми казваш всичко това? — пошепна Сиона.

— Ти открадна две копия от моите Дневници. Прочете преводите на Сдружението и вече знаеш какво би могло да ме примами в капана.

— Разбрал си, значи…?

Забеляза как тя отново набира смелост, или по-скоро усещане за собствената си сила.

— Знаел си, естествено — отговори сама на въпроса си.

— Да, ти разкри моята тайна — каза Лито. — Не можеш да си представиш колко пъти съм харесвал някого за събеседник и компаньон, макар и виждайки как ми се изплъзва… Също така, както баща ти ми се изплъзва сега.

— Ти… Обичаш ли го?

— В този смисъл обичах и майка ти. Понякога тяхната схватливост е добра, друг път мудността им ме е докарвала до отчаяние. Винаги обаче за мен остава терзанието. Мога да се преструвам на коравосърдечен, както и да взимам нужните решения, дори да са такива, които носят смърт, но не мога да се спася от тегобата на страданието. Ето, казвам ти истината: Дневниците, които ти открадна, много дълго време бяха единствената емоция за мен.

Видя влагата в очите на Сиона, но очертанията на челюстите й все още свидетелстваха за явна решителност.

— Все пак, нищо от казаното досега не ти дава правото да властваш — изрече през зъби тя.

С мъка се удържа да не се усмихне. Най-сетне стигнаха до нещо съществено — корена на нейното бунтарство.

С какво право, наистина? Има ли справедливост във властта, която упражнявам? Когато им я налагам чрез армиите на Говорещите с риби, оставам ли верен на еволюционния натиск на човешкия род? Познавам много добре псевдобожествеността на революционното лицемерие, брътвежите за полезност и глухокънтящата фразеология.

— Значи, не виждаш място за размирната си същност във властта, която притежавам — каза той.

Младостта й не можеше да се отрече толкова лесно.

— Никога не съм те избирала да ме управляваш.

— Но ти ми даваш сила.

— Как?

— Много просто — като се противопоставяш. Остря ноктите си о такива като тебе.

За миг тя стрелна с поглед ръцете му.

— Просто словесна метафора — каза Лито.

— Е, най-сетне успях да те обидя — озъби се Сиона, долавяйки единствено припламването на гнева в думите му.

— Не си ме обидила. Имаме родствена връзка и с теб мога да говоря без заобикалки, както и с всеки друг от семейството. Истината е, че за много неща се боя повече, отколкото ти самата.

Последните му думи я завариха напълно неподготвена, но само за миг. Видя как съмнението последва изненадата, стягайки здраво раменете й. После тя отпусна мускулите си и вдигна очи към него.

— С какво мога да заплашвам аз великия Бог Лито?

— С невежественото си насилие.

— Да не би да казваш, че си физически уязвим?

— Сиона, няма да чуеш друго предупреждение. Има граници за словесните игри, в които участвам. И ти, и иксианците знаете, че притежавам слабости и обичам онези, които са физически уязвими. Скоро почти цялата Империя ще го научи. Подобна новина пътува бързо.