Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
Покрай пътечките, които насичат полето на местността Уийлд, навярно вече бяха цъфнали игликите, дивите кестени бяха облечени в зелено и бяло, а в шумата на дъбовете гукаха гълъби. Шанън познаваше добре тези места. Преди години частта им беше разквартирувана в Чатъм. Той си купи един стар мотоциклет и с него обиколи всички кръчми между Ламбърхърст и Смардън. Хубав район. Човек би могъл да се засели по тези места. Ако беше от хората, които водят уседнал живот.
Десет минути по-късно един от пасажерите на задните седалки се оплака на стюардесата, че отпред някой постоянно си подсвирква някаква монотонна мелодийка.
В петък следобед Кат Шанън загуби два часа, докато изтегли парите, прехвърлени от Швейцария. Той приключи сметката си. Взе два банкови чека за по 5 000 лири, които можеха отново да се внесат на сметка някъде другаде, а после отново да се обърнат в чекове. Останалите десет хиляди лири подучи в петстотиндоларови пътнически чекове, които трябваше само да се подпишат, за да се използват вместо пари в брой.
Наемникът преспа в Брюксел, а на другата сутрин отлетя за Париж и Марсилия.
На летището в Марсилия взе такси, което го откара до малкия хотел в покрайнините на града, в който преди живееше Лангароти под името Лавалон и в който сега по заповед на ирландеца се беше настанил Джони Дюпре. Джони беше излязъл. Върна се вечерта и двамата потеглиха за Тулон с наетата от Шанън кола. Отиваше си Ден петдесет и втори. Френското пристанище се къпеше в топлите лъчи на майското слънце.
Кантората на спедитора беше затворена в неделя, но това нямаше значение. Явката беше на тротоара пред кантората. Марк Вламенк и Лангароти се появиха на това място точно в девет часа. За пръв път от седмици се събираха всички заедно. Липсваше само Семлер. Той беше на стотина мили разстояние и трябваше вече да пътува с „Тоскана“ към Тулон.
По предложение на Шанън Лангароти отиде в близкото кафене и телефонира в дирекцията на пристанището, за да провери дали се е получила телеграма от Генуа, която да запазва за понеделник сутринта място на кея за „Тоскана“.
До края на деня нямаха друга работа. Четиримата отидоха в рибарското градче Синари. Въпреки топлото време и курортната атмосфера на живописното градче Шанън не можа да се отпусне. Само Дюпре си купи бански и се хвърли от вълнолома на яхтеното пристанище. Когато излезе, каза, че водата е адски студена. Тя щеше да се стопли по-нататък, към края на юни и в началото на юли, когато от Париж щяха да започнат да се стичат туристи. По това време наемниците щяха да са пред щурма на един друг пристанищен град, не много по-голям, но на много мили разстояние.
Шанън прекара почти целия ден заедно с белгиеца и корсиканеца на терасата на бар „По д’Етен“. Приличаше се на слънцето и си мислеше за утрешния ден. Югославската и испанската пратка можеха да не пристигнат на пристанището или да се забавят, или да срещнат някакви бюрократични спънки, но в Испания и Югославия поне нямаше опасност да ги арестуват. Възможно бе да задържат кораба за няколко дни, докато го претърсят, и с това всичко щеше да се размине. Но на следващата сутрин ги очакваше нещо различно. Ако някой митничар проявеше интерес към съдържанието на варелите, на всички им предстояха усилни месеци, а може би и години в затвора „Ле Бомет“ — огромната потискаща крепост, край която Шанън и Дюпре минаха в събота на път от Марсилия за Тулон.
„Чакането е най-трудно от всичко“ — мислеше си Шанън. Той плати сметката и подкани тримата си колеги да стават.
Всичко мина много по-гладко, отколкото очакваха. Тулон е известен като голяма военноморска база. Хоризонтът на пристанището се закриваше от високите мачти на френските бойни кораби. Този понеделник централната атракция за туристите и за местните жители беше крайцерът „Жан Барт“, завърнал се от плаване до френските територии в Карибския басейн. Всички моряци на борда бяха с пълни джобове и с жадни за любов тела.
Обърнатите към пристанището за яхти кафенета по широката крайморска алея бяха пълни с хора, които се забавляваха по предпочитания във всички средиземноморски страни начин — просто гледаха как животът тече. Тези пъстри тълпи се наслаждаваха изпод сенниците на многобройните полюшкващи се яхти, които варираха от малки скутерчета с извънбордови двигатели до големите лъскави платноходи на богаташите.
В източната част на кея бяха привързани няколко рибарски лодки, които днес бяха решили да не излизат в морето, а зад тях се намираха дългите ниски навеси и складовете на митницата. Там беше и дирекцията на пристанището.