Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Сигурен съм, че няма нужда от това — побърза да го увери Торвал. Добре че това поне изтри иронията от устата му. С присвити очи, той разпери ръце почти свенливо, едва ли не за прошка. И явно изплашено. — М’хаил просто искаше да ви уведомя. Вашите заповеди се четат на глас всеки ден по време на „Утринните упътвания“, след „Кодекса на вярата“.
— Това е добре. — Ранд съхрани студенината в гласа си и едва се сдържа да не се намръщи. Точно от този скъпоценен М’хаил се боеше мъжът пред него, не от Преродения Дракон. Боеше се, че Таим ще приеме зле, ако нещо казано от него навлече гнева на Ранд върху главата на Таим. — Защото ще убия всеки от вас, който се приближи до тези жени в Муранди. Ще сечете там, където аз ви насоча.
Торвал се поклони вдървено и промърмори:
— Както кажете, милорд Дракон. — Зъбите му се оголиха в подобие на усмивка. Дашива отново се изсмя късо, а Хопвил се подсмихна едва-едва.
Наришма обаче не прояви никакво задоволство от притеснението на Торвал — дори не му обърна внимание. Гледаше Ранд с немигащи очи, сякаш долавяше някакви подмолни течения, които се изплъзваха на останалите. Много жени и немалко мъже го смятаха просто за хубавичко момче, но пък твърде големите му очи изглеждаха по-вещи, отколкото на мнозина други.
Ранд дръпна ръката си от Драконовия скиптър, приглади писмото и го разтвори. Ръцете му почти не трепереха. Торвал се усмихна, лекичко и малко кисело, все едно че не е забелязал нищо. Наришма намести крак до стената на палатката и се отпусна.
Точно в този момент пристигнаха закуските, поднесени най-тържествено от пищна процесия след Бореан — опашка от иллианци, кайриенци и тайренци в различните им ливреи. Един от слугите носеше сребърен поднос с кани за всеки вид вино, а други двама мъкнеха табли със сребърни халби за горещия пунш и вината с подправки и тънки стъклени бокали за другите. Младеж с розови бузки, облечен в ливрея с жълти и зелени ивици, носеше празен поднос, на който да се насипва, а мургава жена в черно и жълто пристъпваше след него само за да поднася каните. Следваха тави с ядки и подсладени плодове, сирена и маслини, и за всеки вид — по един отделен мъж или жена. По знак на Бореан всички слуги се понесоха в тържествен танц, с поклони и реверанси, като всеки отстъпваше встрани, за да отвори път на следващия да поднесе даровете си.
Ранд си взе греяно вино с подправки, но остави чашата, от която се вдигаше пари, на масата и се зае с писмото. Нямаше никакво обръщение, нито предисловие. Таим мразеше да се обръща към Ранд с каквато и да е титла, въпреки че се стараеше да го прикрива.
Имам честта да докладвам, че към този момент на служба в Черната кула са двадесет и девет Аша’ман, деветдесет и седем Вречени и триста двадесет и двама Бойци. За съжаление, имаше шепа дезертьори, чиито имена са заличени, но загубите от тренировките са приемливи.
В момента на терена разполагам по всяко време с петдесет групи за наемане, в резултат на което почти всеки ден към списъците се добавят по трима-четирима мъже. До няколко месеца Черната кула ще се изравни с Бялата, както заявих, че ще стане. След годила Тар Валон ще трепери пред нашата чет.
Храстът с боровинките обрах лично. Малък храст се оказа и трънлив, но удивително много плодчета за такъв размер.