Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Младежът кимна, отри лицето си с ръка, изненадан, че е овлажняло, но погледна Торвал, който се беше усмирил като камък. Знаеше ли Мор за виното? Та то наистина беше проява на милост, предвид другите възможности. Малка, горчива проява на милост.
Ранд взе писмото на Таим, сгъна го и го напъха в джоба си. Един на всеки петдесет вече полудял, а щяха да станат и повече. Мор ли беше следващият? Дашива със сигурност. Зареяните погледи на Хопвил добиха нов смисъл, дори обичайната кротост на Наришма. Лудостта не означаваше винаги да се крещи, че те лазят паяци. Запитал бе веднъж, много предпазливо, там, където знаеше, че отговорите ще са верни, как да изчисти покварата от сайдин. И вместо отговор получи гатанка. Херид Фел твърдеше, че гатанката означава „здрави принципи, както във висшата философия, така и във философията на природата“, но той така и не бе намерил начин как да го приложи на дело. Дали Фел не беше убит, защото е могъл да отгатне гатанката? Ранд беше доловил някакъв намек в отговора, или поне му се струваше, че е на път да го долови. Предположение, което можеше да се окаже фатално погрешно. Намеците и гатанките не бяха отговори, но все пак нещо трябваше да направи. Ако покварата не бъдеше изчистена някак, Тармон Гай’дон можеше да завари един свят, вече бездруго съсипан от полудели мъже. Каквото трябваше да се направи, трябваше да се направи.
— Това би било истинско чудо — промълви Торвал почти шепнешком, — но как би могъл който и да е освен самият Създател или… — И млъкна смутено.
Ранд не бе усетил, че е изрекъл част от мислите си на глас. Очите на Наришма, на Мор, както и на Хопвил, все едно че принадлежаха на едно лице, засияло от внезапна надежда. Дашива изглеждаше като ударен с чук. Ранд се надяваше, че не е казал твърде много. Някои тайни трябваше да се премълчат. Включително и следващият му ход.
След секунди Хопвил вече тичаше за коня си, за да отиде до билото със заповеди за благородниците, Мор и Дашива — за да намерят Флин и другите ашамани, а Торвал се отдалечаваше, за да Отпътува обратно до Черната кула със заповеди за Таим. Наришма остана последен и замислен за Айез Седай, за Сеанчан и разни нови оръжия, Ранд отпрати и него, с грижливи указания, при които младежът стисна устни.
— Не говори с никого — завърши тихо Ранд и стисна здраво ръката на Наришма — И да не ме провалиш. На косъм не се отклонявай от това, което ти казах.
— Няма да се проваля — отвърна Наришма, без да мигне, отдаде бързо чест и също хукна.
„Опасно — прошепна глас в главата на Ранд. — О да, твърде опасно, може би прекалено опасно. Но може и да подейства. Във всеки случай трябва да убиеш Торвал веднага! Трябва.“
Вейрамон нахълта в палатката за заседания: промуши се покрай Грегорин и Толмеран, за да изпревари Росана и Семарадрид, всички обзети от нетърпение да съобщят на Ранд, че мъжете в леса в края на краищата са взели разумно решение. Завариха го да се превива от смях. Луз Терин се беше върнал. Или той наистина вече бе полудял. И в двата случая имаше повод за смях.
Глава 15
По-силно от писан закон
В хладната мрачина на дълбоката нощ Егвийн се пробуди в изнемога от неспокойния сън, пълен със смутни сънища, толкова по-тревожни поради това, че не можеше да си ги спомни. Сънищата й обикновено бяха открити, ясни като слова, отпечатани на книга, но тези, сегашните, бяха някак мъгляви и плашещи. Много такива я спохождаха напоследък. Оставяха я с желанието да побегне, да се измъкне, без никога да може да си спомни от какво точно, но винаги изнемощяла от несигурност и дори трепереща. Добре че поне не я болеше главата. Поне си спомняше сънищата, за които усещаше, че трябва да са важни, въпреки че не знаеше как да ги изтълкува. Ранд, носещ различни маски, докато изведнъж едно от тези измамни лица се оказваше, че вече не е маска, а той самият. Перин и някакъв Калайджия, които отчаяно си пробиват път през къпинаци, сечейки със секира и меч, без да ги е грижа за стръмната урва, чакаща ги отпред. А къпинаците пищяха с човешки гласове, които те не чуваха. Мат, претеглящ две Айез Седай на една огромна везна, и от неговото решение зависеше… Не можеше да определи какво: нещо огромно; целият свят, може би. И други сънища имаше, повечето примесени със страдание. Напоследък всичките й сънища за Мат бяха бледи и изпълнени с болка, като сянка, хвърляна от кошмари, почти като че ли самият Мат не беше съвсем истински. Това я караше да се бои за него, оставен сам в Ебу Дар, и да се мъчи от жал, че го е пратила там, да не говорим за бедничкия стар Том Мерилин. Но беше сигурна, че сънищата, които не помнеше, са още по-лоши.