Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Докато Ранд оглеждаше картата, останалите се струпаха около масата. Имаше пътища плътно покрай брега, но жалки и криволичещи, отбелязани с прекъснати линии — по-скоро набити от волски впрягове коловози, отколкото същински пътища. Широките друмове за търговски кервани се намираха навътре в сушата, отбягвайки пресечения терен и най-лошото, което можеше да дойде от Морето на бурите.
— Ако в тези планини върлуват банди, могат да затруднят преминаването на всеки навътре към сушата — най-сетне рече Ранд. — Като контролират планините, те осигуряват на пътищата сигурност като на градски улици. Ти си прав, Мор. Насочват се към Иллиан.
Торвал изгледа гневно младежа, които се бе оказал прав, докато той самият — крив. Тежък грях, изглежда, в представите на Торвал.
— И така да е, ще минат месеци, докато ви обезпокоят тук — каза той намусено. — Сто ашамани, петдесет дори, разположени в Иллиан, могат да унищожат всяка армия по света, преди човек да успее да прекоси от единия тротоар до другия.
— Съмнявам се, че армия, използваща дамане, се унищожава толкова лесно, колкото човек може да избие едни айилци, хвърлили се в атака и изненадани — отвърна тихо Ранд и Торвал се вкочани. — Освен това трябва да защитя целия Иллиан, не само града.
Без да му обръща повече внимание, Ранд прокара пръст по картата. Между Аранска глава и града Иллиан водна шир се простираше на стотина левги през устието на Кабалската падина, където, според капитаните на кораби в Иллиан, на една миля от брега дъното не се стигало и с най-дългото въже. Тамошните вълни можели да преобръщат кораби, когйто налетят на север и започнат да се блъскат в крайбрежните вълноломи, високи по петнадесет разкрача. А в това време щеше да е още по-тежко. Заобикалянето на падината щеше да е около двеста левги, докато се стигне до града, дори по най-късите пътища, но ако сеанчанците се напрегнеха в похода си от Аранска глава, щяха да стигнат границата за двайсет дни, въпреки поройните дъждове. Може би по-малко. По-добре да се бие там, където той избере, а не където на тях им се иска. Пръстът му се плъзна по южния бряг на Алтара, по планинската верига на Венир, дотам, където планинските ридове се смаляваха в ниски хълмчета недалече от Ебу Дар. Петстотин тук, хиляда там. Дразнещ наниз мъниста, пръснати по планинските ридове. Един рязък удар щеше да ги изсипе обратно в Ебу Дар, можеше дори да ги окошари там, докато се мъчат да отгатнат какво е замислил. Или…
— Имаше и още нещо — каза изведнъж Мор. — Говореха за някакво си оръжие на Айез Седай. Намерих мястото, където е използвано, на няколко мили от града. Цялата земя там е изгорена, в средата е направо изпепелена, на ширина над триста крачки, а градините отвъд този кръг са съсипани. Пясъкът се е разтопил на стъкло. Там сайдин беше най-лош.
Торвал махна пренебрежително на младежа.
— Може да е имало Айез Седай при превземането на града, нали? Или са го направили самите сеанчанци. Една Сестра с ангреал би могла да…
Ранд го прекъсна.
— Какво искаш да кажеш с това, че сайдин там бил най-лош? — Дашива пристъпи от крак на крак и изгледа Мор много странно, след което посегна към младежа, сякаш се канеше да го стисне за гушата. — Какво искаше да кажеш, Мор?
Мор се втренчи в него, стиснал здраво устни, и палецът му зашари по дръжката на меча. Зноят вътре в него всеки миг щеше да избие. На лицето му вече наистина избиха капки пот.
— Сайдин беше… странен — отвърна той хрипливо. Думите му заизлизаха на изблици. — Там беше най-лош… можех… да го усещам… във въздуха около мен… но навсякъде около Ебу Дар беше странен. И дори на сто мили от града. Трябваше да се боря с него… не, не както винаги; по-различно. Все едно че бе оживял. Понякога… понякога правеше нещо друго. Наистина. Не съм луд! Така беше! — Вятърът лъхна силно, за миг зави, заплющя по стените на палатката и Мор млъкна. Наришма извърна глава и звънчетата по плитките му издрънчаха и затихнаха.
— Това не е възможно. — измърмори в настъпилата тишина Дашива почти на себе си. — Не е възможно.
— Кой знае какво е възможно и какво не? — каза Ранд, — Аз не знам! А ти? — Дашива стреснато вдигна глава, но Ранд се обърна към Мор, сменяйки тона. — Не бой се, човече. — Не меко — това чак не можа да го постигне — но окуражително, както се надяваше. Негово творение бяха. Негова отговорност. — Ще бъдеш с мен чак до Последната битка. Обещавам ти.