Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Торвал надигна глава от картите, явно готов да среже с грубоватия си език всеки, дошъл да му досажда. Мъж на почти средна възраст и по-висок от всеки друг, освен Ранд и айилците, той гледаше студено над острия си нос, който буквално трепереше от възмущение. Драконът и Мечът лъщяха на яката на куртката му под светлината на лампите на стойки. Куртката беше копринена, черна, фино скроена, като за лорд. Мечът му беше с позлатена дръжка, увенчана с блестяща червена гема. Друг рубин сияеше с тъмен блясък на пръстена на лявата му ръка. Човек не можеше да обучи мъже да се превърнат в живо оръжие, без да им позволи известна доза арогантност, но Ранд все пак не харесваше Торвал. Но пък не му беше нужен гласът на Луз Терин, за да е подозрителен към всеки мъж в черна куртка. Доколко можеше наистина да се довери дори на Флин? И все пак трябваше да ги води. Аша’ман бяха негово творение и негова отговорност.
Торвал видя, че влезлият е Ранд, и отдаде чест, но изражението му почти не се промени. Зъбата уста имаше още първия път, когато Ранд го беше видял.
— Милорд Дракон — проговори той с тарабонския си акцент, все едно че поздравява равен на себе си. Или че прави благороден жест към някой по-нисш. Самоувереният му поклон обхвана също Хопвил и Дашива. — Моите поздравления за завладяването на Иллиан. Голяма победа, нали? Трябваше да се донесе вино, за да вдигна тост, но този млад… Вречен… изглежда, не разбира от заповеди.
В ъгъла Наришма леко помръдна и сребърните звънчета в краищата на двете му тъмни плитки издрънчаха. Лицето му беше потъмняло от южното слънце, но повечето неща във външността му си бяха останали непроменени. Бе по-възрастен от Ранд и по-млад от Хопвил, но червенината, покрила бузите му, беше от гняв, не от смут. Гордостта му от наскоро спечеления Меч беше мълчалива, но дълбока. Торвал му се усмихна, с бавна усмивка, едновременно насмешлива и заканителна. Дашива се изсмя късо и млъкна.
— Какво търсиш тук, Хорвал? — попита грубо Ранд и хвърли Драконовия скиптър и ръкавиците върху картите и след тях — и меча си в ножницата. Върху картите, които Торвал нямаше никаква причина да оглежда. Не, не му беше нужен гласът на Луз Терин.
Торвал сви рамене, извади от джоба на куртката си някакво писмо и го подаде на Ранд.
— М’хаил ви изпраща това, — Хартията беше снежнобяла и дебела, с печата с Дракон, ударен върху овален къс син восък, блестящ със златни жилки. Човек можеше почти да си помисли, че е изпратен от Преродения Дракон. Таим наистина имаше високо мнение за себе си. — М’хаил ми каза да ви предам, че приказките за Айез Седай в Муранди с армия са верни. Според мълвата, те са бунтовнички срещу Тар Валон — озъбената усмивка на Торвал не скри неверието му, — но се придвижват към Черната кула. Скоро могат да се превърнат в опасност, нали?
Ранд счупи с пръсти великолепния печат.
— Към Кемлин са тръгнали, не срещу Черната кула, и не са заплаха. Заповедите ми са изрични. Оставете Айез Седай на мира, освен ако те не ви нападнат.
— Но как може да сте сигурен, че не са заплаха? — настоя Торвал. — Може би са тръгнали към Кемлин, както твърдите, но ако се окаже, че грешите, няма да го разберем, преди да ни нападнат.
— Торвал може и да е прав — вметна замислено Дащива. — Аз лично не бих се доверил на жени, които са ме затваряли в сандък, а тези не са положили никакви клетви. Или са се клели?
— Казах, оставете ги на мира! — Ранд плесна силно с длан по масата и Хопвил подскочи от изненада. Дашива се намръщи раздразнено, но на Ранд му беше все едно за настроенията на Дашива. Случайно — сигурен беше, че е съвсем случайно — дланта му попадна на Драконовия скиптър. Ръката му потрепера от желанието да го вдигне и да го забие в сърцето на Торвал. Изобщо нямаше нужда от никакъв Луз Терин. — Аша’ман са оръжие, което ще бъде насочвано там, където аз кажа, и няма какво да се стряскате като квачки всеки път, когато Таим се уплаши от шепа Айез Седай, отседнали да вечерят в същия хан. Ако трябва, мога да дойда, за да ви го кажа по-ясно.