Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
ДНК тестовете разкриха, че един косъм, открит под тялото, и друг в чаршафите са оставени от Глен Гор. Бяха анализирани и сперматозоидите, взети от вагината на жертвата по време на аутопсията. Източникът им също беше Глен Гор.
Съдия Ландрит знаеше тези факти, но не ги беше разкрил преди началото на заседанието. С негово разрешение Бил Питьрсън ги съобщи на шокираната публика в залата.
Питьрсън заяви:
— Господин съдия, наказателното правораздаване преживява много труден момент. Убийството бе извършено през 1982 година и заподозрените бяха осъдени през 1988 година. Тогава пред съдебните заседатели бяха представени доказателства, които смятахме за неоспорими, и беше произнесена присъда срещу Денис Фриц и Рон Уилямсън.
Без да припомни какви точно са били тези доказателства, Питьрсън продължи с признанието, че резултатите от ДНК тестовете противоречат на голяма част от нещата, в които е бил убеден тогава. С веществените доказателства, с които разполагаше сега, той не можеше да обвини двамата подсъдими. Затова помоли искането за оттегляне на обвинението да бъде удовлетворено и си седна.
Питърсън не спомена нищо за утеха, съжаление, признаване на грешката или извинение.
Рон и Денис очакваха поне да им се извинят. Дванайсет години от живота им бяха откраднати поради некадърност, човешки грешки и арогантност. Несправедливостта, извършена срещу тях, можеше лесно да бъде избягната, и държавата им дължеше поне едно извинение.
Но то никога нямаше да дойде; отвори се рана, която никога нямаше да зарасне.
Съдия Ландрит направи няколко общи коментара за несправедливостта на случилото се и помоли Рон и Денис да се изправят. После обяви, че всички обвинения срещу тях се оттеглят. Бяха свободни. Можеха да си вървят. Някои от зрителите аплодираха бурно; повечето не бяха в настроение да празнуват. Анет и Рене прегърнаха децата и близките си и пак се разплакаха.
Рон скочи от масата на защитата, изтича покрай мястото на съдебните заседатели, изхвърча от една странична врата и се озова на стълбището пред съдебната зала, където спря и пое дълбоко чистия въздух. После запали цигара — първата от милионите, които щеше да изпуши като свободен човек — и триумфално я размаха към един фотограф. Снимката излезе в десетки различни вестници.
След няколко минути Рон се върна. Заобиколени от семействата и адвокатите си, той и Денис позираха пред обективите. После трябваше да отговарят на въпросите на цяла тълпа репортери. Марк Барет се беше обадил на Грег Уилхойт и го беше помолил да дойде в Оклахома за големия ден. Когато Рон го видя, двамата се прегърнаха като братя.
— Как се чувствате, мистър Уилямсън? — попита един репортер.
— За кое? — озъби се Рон. — Честно казано, много ме болят краката. Тези обувки ужасно ми убиват.
Въпросите продължиха почти цял час, въпреки че за по-късно беше планирана пресконференция.
Пеги Стилуел беше изведена от съдебната зала от дъщерите и сестрите си. Беше изпаднала в шок; семейството й не беше предупредено за новината за Глен Гор. Пак се бяха върнали на местопрестъплението и щяха да чакат нов процес, за да бъде раздадено правосъдие. Освен това бяха объркани; повечето от тях все още вярваха, че Фриц и Уилямсън са виновни. Какъв беше сега този Глен Гор?
Най-сетне Рон и Денис излязоха навън, а всяка крачка беше документирана за поколенията. Тълпата ги последва през входа и по стълбите. Двамата спряха за миг на изхода — вече като свободни хора — и постояха на студа под слънчевите лъчи.
Бяха свободни и обвиненията срещу тях бяха оттеглени, но никой не им предложи извинение, обяснение или дори един цент обезщетение — нищичко. Никаква помощ отникъде.
Беше време за обяд. Любимото място на Рон беше „Бобс Барбекю“, на север от града. Анет се обади и запази няколко маси; щяха да им трябват повече места, защото антуражът им нарастваше с всяка минута.
Въпреки че му бяха останали само няколко зъба и макар че при други обстоятелства щеше да му бъде трудно да се нахрани пред толкова много обективи, Рон погълна цяла чиния свински ребра и поиска още. Никога не си беше падал по яденето, но си падаше по вниманието. Беше внимателен с всички, благодари на непознатите, които дойдоха да го поздравят, прегърна онези, които поискаха да го прегърнат, и си поговори с всеки репортер, който имаше въпроси към него.
Двамата с Денис не спираха да се усмихват, дори с пълна уста.
Предишния ден Джим Дуайър, репортер от „Ню Йорк Дейли Нюз“, заедно с Александра Пелози от предаването „Дейтлайн“ на Ен Би Си отидоха до Пърсел, за да открият Глен Гор и да му зададат няколко въпроса. Гор знаеше, че нещата в Ейда напредват и той бързо се превръща в основен заподозрян на обвинението. Колкото и да е учудващо, надзирателите в неговия затвор не знаеха нищо.