Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Гор чу, че го търсят някакви непознати, и предположи, че са адвокати или служители на органите на реда. По правило отбягваше такива хора. Около обяд той напусна работното си място — чистеше канавки в Пърсел — и избяга. Вървя няколко километра през някаква гора, после случайно излезе на магистралата и тръгна на стоп към Ейда.
Когато Рон и Денис чуха за бягството на Гор, те избухнаха в смях. Значи наистина беше виновен.
След продължителен обяд Фриц, Уилямсън и компания отидоха в ловната хижа в Уинтьрсмит Парк в Ейда, където щеше да се проведе пресконференцията. Рон и Денис седнаха заедно с адвокатите си зад една дълга маса и се обърнаха към камерите. Шек разказа за „Проект Невинност“ и мисията му да освобождава хора, които са осъдени несправедливо. Репортерите попитаха Марк Барет как е възможно изобщо да се допусне такава грешка и той с подробности разказа за пропуските на обвинението — петгодишното закъснение, немарливата и съмнителна полицейска работа, доносниците и псевдонаучните заключения. И все пак повечето въпроси бяха отправени към двамата бивши затворници. Денис каза, че възнамерява да напусне Оклахома, да се върне в Канзас Сити и да прекарва възможно най-много време с дъщеря си Елизабет, докато реши какво да прави с живота си. Рон нямаше други планове, освен да се махне от Ейда.
Към тях се присъединиха Грег Уилхойт и Тим Дърам — друг несправедливо осъден затворник от Тьлса, който впоследствие бе оправдан. Тим беше прекарал четири години зад решетките, излежавайки присъда за изнасилване, което не беше извършил, преди „Проект Невинност“ да го освободи с помощта на ДНК тестове.
В същото време Джим Пейн, Вики Хилдебранд и Гоил Суърд от федералния съд в Мъскоуги мълчаливо ликуваха. Не празнуваха — все пак работата им по случая „Уилямсън“ беше приключила преди четири години, а те бяха затънали до гуша в други процеси, — но спряха за момент, за да се поздравят. Дълго преди ДНК теста да заличи всички съмнения, те бяха открили истината по стария начин — с мислене и упорита работа — и така бяха спасили живота на един невинен човек.
Съдия Сий също не се отдаде на самодоволство. Беше приятно да получи потвърждение на правотата си, но вече беше зает с други дела. Просто си беше свършил работата, и толкова. И въпреки че всички други съдии по веригата се бяха провалили с Рон Уилямсън, Франк Сий познаваше системата и разбираше несъвършенствата й. Истината често се откриваше трудно, но той искаше да я намери и знаеше къде да я търси.
Марк Барет беше помолил Анет да намери място за пресконференцията и за нещо като малко празненство, за да приветстват Рон и Денис с „добре дошли“. Тя веднага се сети за подходяща зала в нейната църква, където беше отраснал Рони. Тя свиреше на пиано и орган там от четирийсет години.
Анет позвъни на пастора си, за да поиска разрешение да използва залата за празненства и да уреди подробностите. Той се поколеба малко и накрая отвърна, че ще трябва да се допита до настоятелите. Анет усети, че ще има проблеми, и лично отиде до църквата. Пасторът обясни, че се е обадил на всички и по тяхно мнение, както и според него църквата не е подходяща за такова събитие. Анет остана поразена и попита за причината.
Може да има изблици на насилие, обясни той. Вече се говорело за заплахи срещу Рон и Денис и нещата лесно можели да излязат извън контрол. Повечето хора в града не приветствали новината за освобождаването на осъдените. В семейство Картър имало няколко сурови мъже и… просто можело да се стигне до проблеми.
— Но тази църква се моли за Рони от дванайсет години — напомни му тя.
— Да, наистина, и това ще продължи. Но много хора продължават да смятат, че той е виновен. Въпросът е твърде спорен. Това може да навреди на църквата. Отговорът е „не“.
Анет се разплака. Пасторът се опита да я утеши, но тя го отблъсна и побягна навън.
После се обади на Рене. Само след няколко минути Гари Симънс пое към Ейда, която беше на три часа път с кола от къщата им близо до Далас. Гари отиде право в църквата и се срещна с пастора, но той не промени решението си. Спориха дълго, без да стигнат до решение. Църквата не отстъпваше; просто имаше твърде голям риск.
— Рон ще дойде в неделя сутринта — каза Гари. — Ще го поздравиш ли?
— Не — отвърна пасторът.