Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
В настоящия момент лорд Уелингтън бе крайно недоволен от нещо.
— Заповедите ми бяха съвсем ясни, струва ми се! — каза той на другите двама офицери. — Португалците трябваше да унищожат цялата царевица, която не могат да отнесат, за да не попадне в ръцете на французите. Но през половината ден гледах как френски войници влизат в пещерите на Карташу и излизат от там с чували.
— За португалските земеделци е много трудно да унищожат собствената си царевица. Страх ги е, че може да гладуват — обясни един от офицерите.
Другият офицер с надежда предположи, че може би французите не пренасят в чувалите царевица, а нещо друго, по-безполезно. Да речем, злато или сребро.
Лорд Уелингтън го изгледа хладно.
— Френските войници отнасяха чувалите на мелниците. Крилата се въртяха пред очите ми! Да не мислите, че мелят злато? Далзиъл, оплачете се на португалските власти, ако обичате! — погледът му се стрелкаше гневно из стаята и изведнъж се спря върху Стрейндж. — Кой е този? — попита Негова светлост.
Офицерът, наречен Далзиъл, промърмори нещо в ухото му.
— О! — възкликна лорд Уелингтън, обърна се към Стрейндж и каза: — Вие сте магьосникът — в забележката му се долавяше лека въпросителна нотка.
— Да — отвърна Стрейндж.
— Мистър Норел?
— О, не. Мистър Норел е в Англия. Аз съм мистър Стрейндж.
Лорд Уелингтън го погледна безизразно.
— Другият магьосник — обясни Стрейндж.
— Разбирам — каза лорд Уелингтън.
Офицерът на име Далзиъл изгледа магьосника с учудване, сякаш смяташе, че след като лорд Уелингтън е казал на непознатия кой е, крайно невъзпитано от негова страна е да настоява, че е някой друг.
— Е, мистър Стрейндж — каза лорд Уелингтън, — боя се, че напразно сте били път дотук. Да ви призная честно, ако бях в състояние да предотвратя идването ви, щях да го направя. Но след като вече сте дошъл, ще се възползвам от възможността да ви обясня големите затруднения, които вие и другият джентълмен създавате на армията.
— Затруднения? — учуди се Стрейндж.
— Затруднения — повтори Негова светлост. — Виденията, които сте показали на министрите, са ги окуражили да вярват, че разбират как стоят нещата в Португалия. Изпратиха ми много повече заповеди и се намесиха в далеч по-голяма степен, отколкото биха го направили иначе. Само аз знам какво трябва да се направи в Португалия, мистър Стрейндж, тъй като само аз съм запознат с всичките обстоятелства. Не казвам, че вие и другият джентълмен не сте направили добро другаде — във флота, изглежда, са доволни, макар да не знам нищо за това, — но казвам, че тук, в Португалия, не ми трябва магьосник.
— Но, милорд, в Португалия магията няма да се използва погрешно, тъй като аз ще бъда изцяло на вашите услуги и под ваше ръководство.
Лорд Уелингтън стрелна с поглед Стрейндж.
— Това, от което наистина имам нужда, са хора. Можете ли да направите повече хора?
— Хора? Е, зависи какво има предвид Ваша светлост. Интересен въпрос… — за голямо свое неудобство Стрейндж установи, че говори точно като мистър Норел.
— Можете ли да направите повече хора? — прекъсна го Негова светлост.
— Не.
— Можете ли да направите така, че куршумите да летят по-бързо и да покосяват французите? Те и сега летят доста бързо. А дали можете да преобърнете земята и да преместите камъните така, че да построят редути, люнети и други отбранителни съоръжения за мен?
— Не, милорд. Но, милорд…
— Името на щабния капелан е мистър Брискол. Името на главния военен лекар е доктор Макгритър. Ако решите да останете в Португалия, аз ви съветвам да се запознаете с тези господа. Може би те ще имат някаква полза от вас. Аз нямам.
Лорд Уелингтън се обърна и веднага извика на някой си Торнтън да приготвя вечерята. По този начин даде на Стрейндж да разбере, че разговорът е приключил.