Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
— Тц, тц. Дамите не говорят така — рекох му аз.
Когато се прибрах вкъщи, екранът мигаше, а звънецът звънеше. Хвърлих си чантата и го включих. Доналд.
— Мамо, ама какво става?
— Откъде се обаждаш? — не виждах нищо зад него — само гола стена.
— От една от звукоизолираните кабини в телефонната компания.
— Добре — не се сещах за никакъв по-безболезнен начин да кажа на момчето, че сестра му е ударила и малката, и голямата печалба, така че му го казах направо: — Присила е болна. Гонорея и сифилис.
Мислех, че ще припадне. Но удържа.
— Мамо, какъв ужас! Сигурна ли си?
— Естествено, че съм сигурна. Бях там, когато я тестуваха и видях резултатите. Точно затова те тестуваха и тебе. Страшно ми олекна, като разбрах, че не се е заразила от тебе.
— Веднага пристигам. Това са… към четиристотин километра. На идване ги минах за…
— Доналд.
— Да, мамо?
— Стой си там, където си. Изпратихме те в „Гринел“, за да си по-далече от сестра си.
— Но, мамо, обстоятелствата са особени. Тя има нужда от мене…
— Тя няма нужда от тебе. Ти й оказваш възможно най-лошото влияние, не можеш ли да го проумееш най-после? Тя няма нужда от съчувствие — има нужда от антибиотици и точно това получава. А сега я остави на мира и й дай възможност да оздравее… и да порасне. И ти няма да е лошо да пораснеш!
След като го разпитах как се оправя с ученето, прекъснах. И после направих нещо, което по принуда избягвам да правя, но понякога практическата необходимост го налага: претърсих една детска стая.
Мисля, че детето има право на лична неприкосновеност, но това право не е абсолютно; родителите му носят отговорност за всичко, което става под покрива им и тя понякога е по-важна. Ако обстоятелствата го изискват, правото на детето на лична неприкосновеност може да бъде временно отменено.
Знам, че някои родители с либерални възгледи и всички деца до едно не са съгласни с мене. Е, карай да върви.
Стаята на Присила беше също толкова разхвърляна, колкото и умът й, но не за първи път влизах тук. Бавно претърсих спалнята и банята, като се опитах да покрия всеки квадратен сантиметър и гледах да оставя дрехите и другите й вещи както си бяха.
От алкохол нямаше и следа. Намерих нещо, което според мене беше марихуана, но когато го открих, не знаех как точно изглежда „тревата“.
Последното странно нещо, което намерих съвсем на дъното на дълбокото чекмедже в банята й, беше малко правоъгълно огледало и бръснарско ножче с едно острие. Тя имаше голямо огледало за гримиране и тройно огледало на тоалетката за какво й беше това огледалце? Открих и самобръсначката „Жилет“, за която трябваха ножчета с двойно острие, както и отворено пакетче от тях — но не и самобръсначка с единични ножчета. След това претърсих за втори път и банята, и спалнята. Дори прерових и банята и спалнята на Доналд, макар да знаех, че там „няма никой“ — нали бях изчистила, след като замина. Не открих никъде бял прах с вид на пудра захар… което доказва само, че не съм открила такъв прах.
Всичко оставих така, както го намерих.
Към един часа през нощта на входната врата се позвъни.
— Кой е? — подвикнах от леглото.
— Аз съм, мамо. Доналд.
Да го вземат мътните!
— Е, влизай.
— Не мога — вратата е залостена.
— Съжалявам, още не съм се събудила. Слизам — метнах си един халат, надянах някакви чехли, слязох долу и отворих на най-малкия си син.
— Влизай, Доналд. Сядай. Кога си ял за последно?
— Ъ-ъ… ами изгълтах един „Биг Мак“ в Бетани.
— Ох, Божичко! — и първо го нахраних.
След като си омете чинията до блясък и изяде голяма купа шоколадов сладолед, му рекох:
— Е, добре, защо си дошъл?
— Знаеш защо, мамо. За да видя Прис. Знам, каза, че тя няма нужда от мене… но грешиш. Още когато беше мъничка, изпаднеше ли в беда, тя идваше при мене. И затова знам, че има нужда.
Ох, Боже! Трябваше да се боря в съда. Не трябваше да оставям двете си най-малки деца на… Съжалявам, съжалявам! Татко, защо трябваше да те убиват в битката за Британия? Имам нужда от съвета ти! И ужасно ми липсваш!
— Доналд, Присила не е тук.
— Къде е?
— Няма да ти кажа.
Доналд се заинати.
— Няма да се върна в „Гринел“, преди да я видя!
— Това си е твой проблем. Доналд, и търпението, и изобретателността ми вече са към края си. Ти пренебрегваш съветите ми, не се подчиняваш на необходими заповеди, а и двамата сте твърде големи, за да ви напляскам. Нямам какво друго да предложа.
— Няма ли да ми кажеш къде е?