Странник в странна страна
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странник в странна страна». Краткое содержание книги:
— Джил? Искаш ли да спрем някъде и да се оженим?
Тя помисли.
— Днес е неделя, не могат да ни издадат документ.
— Значи утре. Гроквам, че ще ти хареса.
— Не, Майк.
— Защо не?
— Няма да се сближим повече така, вече споделяме водата. Вярно е и на марсиански, и на английски.
— Така е.
— Има и причина, която мога да изразя само на английски. Не искам Доркас, Ан и Мириам… също и Пати, да си помислят, че се опитвам да ги избутам настрани.
— Джил, никоя от тях не би го помислила.
— Няма да рискувам, защото няма нужда. Ти се ожени за мен в една болнична стая преди цяла вечност. — Тя се поколеба. — Но можеш да направиш нещо друго за мен.
— Какво?
— Ами да ме наричаш с галени имена, както аз тебе.
— Добре, Джил? Какви да бъдат?
— Ох! — Тя го целуна набързо. — Майк, ти си най-милия мъж, когото съм срещала… и най-вбесяващото същество на двете планети накуп! Не се притеснявай. Просто ми казвай „малко братче“ понякога… тогава всичко ми трепка отвътре.
— Добре, малко братче.
— Олеле! Я да излизаме по-бързо, преди пак да сме се пъхнали в леглото. Ще те чакам долу, трябва да уредя сметката.
Качиха се в първия отпътуващ автобус. Седмица по-късно отидоха у дома, споделиха вода няколко дни и потеглиха без сбогуване. Майк отказваше да свикне с този човешки обичай. Казваше „довиждане“ само на случайни познати.
Скоро се озоваха в Лас Вегас. Майк започна да изучава различните игри, а Джил си запълваше времето, като се включи в едно шоу. Не можеше да пее или танцува. Но чувствените разходки по сцената само по висока шапка, усмивка и оскъдни парченца лъскав плат бяха точно като за нея в този нов Вавилон на Запада. Предпочиташе да се занимава с нещо, когато Майк беше зает, а той някак успяваше да й уреди работата, която Джил си избираше. Казината работеха почти денонощно и Майк беше много зает.
Внимаваше да не печели твърде много, придържаше се към границите, определени от Джил. След като издоеше всяко казино с по няколко хилядарки, връщаше парите полека чрез дребни загуби. Не искаше да се набива в очи като голям късметлия. После стана крупие, не се месеше във въртенето на малкото топче, а само наблюдаваше хората и се стараеше да грокне защо ги привличат хазартните игри. Грокваше нагон, напрегнато сексуален по същността си… но сякаш грокваше и злина в това.
Джил смяташе клиентите в грамадното кабаре-ресторант за обикновени балами и не им обръщаше внимание. Но установи с изненада, че й харесва да им се показва. С все по-силната си марсианска честност тя се зае да разнищи подбудите си. Винаги бе приемала с удоволствие одобрителните погледи на мъжете, които й бяха достатъчно симпатични. Дразнеше се, че видът на тялото й не означаваше нищо за Майк, макар че той бе привързан към същото това тяло така, както една жена може само да си мечтае… стига да не потъваше в мислите си. Но и тогава беше щедър. Позволяваше й да го изтръгне от унеса и се обръщаше към нея, без да се оплаква — усмихнат, възбуден и нежен.
Все пак това беше чудатост като неспособността му да се смее. След като свикна с ролята си в шоуто, Джил реши, че й допада възхищението на непознатите, защото Майк само това не можеше да й даде.
Но честността скоро прати тази теория на боклука. Мъжете в публиката най-често бяха твърде стари, дебели и плешиви, за да ги хареса Джил, а и тя се отнасяше с презрение към „развратните дъртаци“, макар и не към всички старци. Джубал можеше да я гледа нахално и да си служи с доста груб език, без у нея да остане чувството, че иска да я опипа насаме.
Сега откри, че все пак не скърца със зъби от погледите на „развратните дъртаци“. Когато усещаше възхищението или направо разпалената им похот, не отвръщаше с неприязън, а се изпълваше със самодоволство.
Досега „ексхибиционизъм“ беше за нея само абстрактно понятие — и слабост, към която се отнасяше с пренебрежение. Различи го у себе си, помисли и реши, че или тази форма на самолюбуване е нормална, или самата тя не е наред. Но не долавяше нищо болезнено, чувстваше се по-здрава от всякога. Винаги бе имала непоклатимо здраве (твърде полезно в нейната професия), но вече не помнеше откога не е кихнала… дори месечният цикъл не й дотягаше с нищо.
Добре, щом една здрава жена няма нищо против да я зяпат, от това следва, както нощта от деня, че и на здравите мъже им харесва да гледат, иначе няма никакъв проклет смисъл! Едва сега разбра, поне с ума си, Дюк и неговата колекция от снимки.
Реши да поговори за това с Майк, но той не разбра защо Джил изобщо се е дразнила някога от нежелани погледи. Споделяше неприязънта към излишен телесен допир. Дори отбягваше да се здрависва, искаше да го докосват само водни братя. (Джил не беше сигурна къде е границата. Когато Майк прочете за хомосексуалността и не я грокна, тя му обясни… заедно с правилата как да отбягва натрапниците. Знаеше, че хубав мъж като него ще привлича обратните. Той се вслуша в съвета й, дори помисли лицето си по-мъжествено. Но Джил не би могла да каже дали Майк би отблъснал, да речем, Дюк. За щастие, всичките му водни братя бяха или несъмнено мъже, или жени, та нямаше накъде повече. Тя подозираше, че Майк грокваше някаква „злина“ в горките объркани създания, стремящи се към своя пол… и никога не би им предложил вода.)