Странник в странна страна
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странник в странна страна». Краткое содержание книги:
Майк не схващаше и защо сега на нея й харесва да я гледат. Настроенията им съвпаднаха горе-долу, само когато Джил стана безразлична към зяпачите в карнавала. Досещаше се, че още тогава е започнала промяната, защото равнодушието й не е било напълно искрено. В стремежа да свикне с Човека от Марс се бе отърсила отчасти от наложените й културни условности — фалшивата свенливост, от която може да страда дори една медицинска сестра.
Но не знаеше, че е превзета, докато не се освободи от предразсъдъците. Най-после беше способна да си признае, че у нея има весело безсрамие като у разгонена котка.
Опита се да обясни на Майк собствената си теория, че самодоволното показване и воайорството се допълват взаимно.
— Майк, истината е, че се кефя, когато мъжете ме оглеждат… е, важи за почти всички. И сега гроквам, че на Дюк му е приятно да гледа снимки — колкото по-секси, толкова по-добре. Това не означава, че съм готова да легна с всеки, както и Дюк не би помислил да натисне всяка жена от онези снимки. Но когато ме зяпат и ми казват с поглед, че съм желана, усещам как се сгрявам. — Веждите й се свиха. — Защо ли не си направя някоя неприлична снимка и да я пратя на Дюк… за да му покажа колко съжалявам, че съм намирала някакъв недостатък у него. Ако е слабост, имам я и аз, но в женския й вид. Гроквам, че не е нищо лошо.
— Добре. Ще намерим фотограф.
Тя поклати глава.
— Не, просто ще му се извиня. Дюк никога не се е опитвал да ме сваля и не искам тепърва да му хрумват идеи.
— Джил, не искаш Дюк, така ли?
В съзнанието й отекнаха думите „воден брат“.
— Хъм… не съм мислила. Май съм се опитвала да ти бъда „вярна“. Но гроквам, че си прав. Не бих отказала на Дюк и ще ми е много приятно! А ти какво би казал, мили?
— Гроквам добро — сериозно отвърна Майк.
— Ех, благородни мой марсианецо, случва се понякога една земна жена да се радва поне на показната ревност… но не вярвам някога да грокнеш що е „ревност“. Любими, какво би грокнал, ако някой от баламите ми се беше натиснал?
Усмивката му почти не пролича.
— Гроквам, че щеше да изчезне.
— И аз. Но, Майк… чуй ме, скъпи. Обеща да не правиш това освен в крайно напечено положение. Ако ме чуеш да пищя, проникнеш в съзнанието ми и разбереш, че съм в опасност — тогава да. Но съм се справяла с истински вълци и когато ти още беше на Марс. В девет случая от десет момичетата отчасти сами си просят изнасилването. Затова не прибързвай.
— Ще запомня. Иска ми се да пратиш неприлична снимка на Дюк.
— Какво? Ако ще се предложа на Дюк — и може би ще го направя, щом ми подхвърли тази идея — просто ще го раздрусам за раменете и ще го попитам: „Готов ли си, защото аз съм?“ Не искам да му пращам снимки, както онези неприятни жени пращаха на тебе. Но ако искаш, нямам нищо против.
Майк се намръщи.
— Ако имаш желание да му пратиш неприлична снимка, направи го. Иначе недей. Но аз се надявах да видя как ще ти направят неприлична снимка. И какво означава това?
Майк се озадачи от рязката промяна в настроенията на Джил, както не разбираше и смисъла в „художествената“ колекция на Дюк. Но бледото марсианско подобие на буйната човешка сексуалност не му даваше основа, за да грокне ексхибиционизма и воайорството, свенливостта и нарцисизма. Той добави:
— „Неприлично“ означава малка злина, но аз гроквам, че ти говореше за добро.
— Е, мисля си, че снимката може да бъде и едното, и другото. Зависи за кого е. Майк… просто трябва да ти покажа. Не мога да ти обясня. Ще дръпнеш ли завесите? Така е добре. Ето, тази поза е съвсем малко неприлична. Всяко момиче от шоуто я използва да повъзбуди духовете. Но тази е несъмнено неприлична… Тази пък е прекалено… А ето тази е толкова неприлична, че не бих го направила и с кърпа на лицето, освен ако ти поискаш.
— Ако ще си покриваш лицето, защото да поискам?
— Питай Дюк. От мен толкова.
— Не гроквам злина, не гроквам и добро. Това е…
Послужи си с марсианската дума за пълно отсъствие на чувства.