Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
- По дяволите! Татко! - извиках с ужас. В мига, в който си спомних защо съм в Портланд, всички събития от предния ден ме събориха, стомахът ми се сви на топка, сърцето ми се сгърчи.
- Спокойно! - Крисчън беше седнал на ръба на леглото. Погали ме по бузата. - Обадих се в реанимацията рано сутринта. Всичко е било наред през нощта. Рей е добре - каза окуражително. Присъствието му, гласът му бяха така успокоителни.
- О, благодаря ти.
Седнах в леглото, той се наведе към мен и ме целуна по челото.
- Добро утро, Ана.
- Здрасти.
Кога беше станал? И вече беше облечен! Сини джинси и черна тениска. Очите му бяха топли и меки.
- Искам да ти пожелая честит рожден ден. Може ли да го направя сега?
Усмихнах се и го погалих по бузата.
- Разбира се! Благодаря ти! За всичко!
- За всичко?
- Да, за всичко.
За секунди той се обърка, но веднага след това очите му се разшириха от вълнение.
- Заповядай. - И ми подаде малка изящно опакована кутийка с мъничка картичка. Колкото и да бях притеснена за Рей, вълнението му беше така заразително, че надделя над всички останали чувства. Прочетох картичката.
За всички неща, които направихме за първи път, и в чест на първия ти рожден ден като моя обична съпруга.
Обичам те.
Кх
О, колко мило и нежно!
- И аз те обичам.
- Отвори си подаръка.
Започнах да разопаковам кутийката. Внимавах да не скъсам нещо. Красива червена кожена кутийка. „Картие“. В подобни кутийки бяха часовникът ми и обиците, които ми беше подарил, когато му дадох втори шанс. Много бавно я отворих. Там лежеше деликатна гривна от сребро, или платина, или бяло злато. Не мога да ги различа. Но беше изумителна! На нея бяха закачени Айфеловата кула, лондонско черно такси, хеликоптер Чарли Танго, безмоторен самолет, катамаранът „Грейс“, легло, фунийка за сладолед... Погледнах го удивена.
- Ванила. - Той сви извинително рамене и аз се засмях с глас. Разбира се!
- Прекрасна е, Крисчън! Благодаря ти! Убиец е!
Той се засмя.
Имаше и едно малко сърчице. То веднага ми стана любимо.
- Можеш да сложиш снимка вътре, или каквото си пожелаеш.
- Твоя снимка! Винаги в сърцето ми!
Той ми подари една от срамежливите си усмивки, с които винаги спираше дъха ми.
Погледнах последните две. Буквата К— о, да, бях първата му приятелка, която го наричаше Крисчън. И ключ.
- Към сърцето и душата ми - прошепна той.
Очите ми се напълниха със сълзи. Хвърлих се на врата му и седнах в скута му.
- Вълшебен подарък! Толкова ми харесва! Благодаря ти! -прошепнах в ухото му.
О, как божествено миришеше! На чисти дрехи, на неговия шампоан, на... Крисчън. Миризмата, с която се чувствах у дома. И сълзите, които досега само потрепваха в очите ми, рукнаха.
- Не знам какво щях да правя без теб... - Гласът ми пресекна. Едва успявах да сдържам урагана от емоции.
Той ме притисна по-здраво, преглътна и каза умолително:
- Моля те, не плачи.
Подсмръкнах като невъзпитано дете.
- Толкова съжалявам! Толкова съм щастлива... и тьжна, и притеснена. Като коктейл с битер лимон.
- Не се тревожи. Разбирам как се чувстваш. - Гласът му беше като нежно перце до ухото ми.
- Знам - прошепнах и той пак ме дари с неговата срамежлива усмивка.
- Ще ми се всичко да е по-нормално и да сме си у дома. Но сме тук. - Пак сви рамене извинително. - Хайде, ставай. Ще закусим и ще идем да видим Рей.
Облякох новите си джинси и тениска и усетих как неусетно апетитът ми се връща. Крисчън беше поръчал корнфлейкс и гръцко кисело мляко и се радваше на охотата, с която излапах всичко.
- Благодаря, че си поръчал любимата ми закуска.
- Имаш рожден ден! - каза нежно той. - И спри да ми благодариш!
- Искам да знаеш, че оценявам всичко, което правиш за мен.
- Анастейжа, правя това, което умея. - Беше сериозен, хладнокръвен, контролираше положението. Как можах да забравя, че е и такъв? И... дали бих го обичала, ако беше различен?
Усмихнах се.
- Да, умееш да го правиш.
Той ме погледна учудено, поклати глава и попита:
- Ще вървим ли?
- Само да си измия зъбите.
- Добре - засмя се той.
„Какво му е смешното?“ И тогава се сетих как си измих зъбите с неговата четка първата нощ, когато останах тук. Усмихнах се и грабнах четката му в чест на онова паметно миене на зъби. Погледнах се в огледалото с четката в уста. Бях твърде бледа. „Но нима не съм винаги бледа? Последния път, когато бях тук, бях неомъжено момиче, а сега съм вече омъжена и на двайсет и две. Остарявам“. Изплакнах си устата.