![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Роуан изглеждаше запленена и щастлива от всичко видяно. Явно не съжаляваше. Но все още бе твърде рано…
От време на време тя заговаряше развълнувана, но дълбокият и? дрезгав глас го омайваше дотам, че той почти не разбираше смисъла на думите и?. Тя твърдеше, че хората тук са необичайно дружелюбни, че се посвещават изцяло на онова, което вършат, но все пак са напълно лишени от злоба, чак не било за вярване. Бе слисана от разнообразните акценти, с които говореха членовете на семейството и?. В речта на Беатрис и Райън се долавяше съвсем слабо нюйоркско произношение. Луиза говореше с напълно различен акцент, а младият Пиърс звучеше почти като баща си. Но все пак акцентите им много приличали на този на Майкъл.
- Не им го казвай, скъпа - предупреди я той. - Аз съм роден от другата страна на Мегазин стрийт и те го знаят.
- Те много те харесват - каза тя и пренебрегна коментара му. - Пиърс казва, че си като мъжете от старите времена.
Той се засмя.
- По дяволите, може и да съм.
Останаха будни до късно, пиха бира и говориха. Старият апартамент бе доста голям. Майкъл не се бе напивал скоро и знаеше, че тя се притеснява за него, но не казва нищо. Говореха за къщата и за всичко, което смятаха да направят.
Дали и? липсваше болницата? Да, липсваше и?. Но това сега не беше важно. Тя имаше план, голям план за бъдещето, който съвсем скоро щеше да изпълни.
- Но не можеш да изоставиш медицината. Нали няма да го направиш?
- Разбира се, че не - каза Роуан търпеливо, като дори сниши глас. - Напротив. Говоря точно за медицина, но в съвсем различна светлина.
- Какво имаш предвид?
- Рано е още да ти обяснявам. Самата аз не съм сигурна. Но въпросът със завещанието променя доста работи и колкото повече научавам за него, толкова повече неща ще се променят. Сега съм в съвсем различни отношения с «Мейфеър и Мейфеър». Става въпрос за пари. - Тя направи жест към документите на масата. - И нещата вървят доста добре.
- Наистина ли искаш да го правиш?
- Майкъл, ние вършим всичко в живота си с някакви очаквания. Аз израснах в охолство и това ми позволи да постъпя в медицинското училище и да завърша дългия си стаж по неврохирургия. Нямах нито съпруг, нито деца, за които да се тревожа. Всъщност нямах никакви други грижи. Но сега тези пари променят радикално нещата. С такова наследство могат да се реализират научни проекти, да се построят лаборатории. Може да се направи медицински център с клиника, която да работи специално в областта на неврохирургията. - Тя сви рамене. - Знаеш какво имам предвид.
- Да, но ако се захванеш с това, ще излезеш от операционната. Ще се превърнеш в администратор.
- Вероятно - отвърна тя. - Въпросът е, че това наследство е истинско предизвикателство. Трябва да използвам въображението си.
Той кимна.
- Да, разбирам. Но те няма ли да ти създадат проблеми?
- Донякъде. Но това няма значение. Щом бъда готова, това няма да има значение. Ще осъществя промените съвсем гладко и тактично.
- Какви промени?
- Пак ти казвам, твърде рано е. Още не съм готова да ти обясня целия си план. Но мисля за нещо като център по неврология тук, в Ню Орлиънс, с най-доброто оборудване и с лаборатории за независими изследвания.
- Господи боже, не бях си и помислял за подобно нещо.
- Досега нямах и най-малкия шанс за развиване на подобна програма - нали разбираш, да установя целите си, стандартите, бюджет. - Погледът и? сякаш се зарея нанякъде. - Важното е да мисля в мащабите на наследството, както и за самата себе си.
Обхвана го смътна тревога, макар да не знаеше защо. По тила му плъзнаха тръпки, когато я чу да казва:
- Не мислиш ли, че това би било изкупление, Майкъл? Ако парите на Мейфеър отидат за лекуване на хората? Сигурна съм, че го разбираш. От времето на Сузан и Ян ван Абел до огромен, модерен медицински център, в който ще се спасяват животи.
Той не знаеше какво да отговори.
Тя сви леко рамене и притисна длани до слепоочията си.
- Да, трябва да науча още много, но нима не виждаш приемствеността?
- Да, приемственост - каза той под нос.
Като приемствеността, в която бе толкова сигурен, когато се събуди в болницата след удавянето - всичко беше свързано. Те ме избраха заради самия мен и всичко е свързано…
- Всичко е възможно - каза тя, като се взираше в лицето му и чакаше реакция. В очите и? танцуваха пламъчета.
- Да, почти идеално е.
- Тогава защо изглеждаш така? Какво има?
- Не зная.
- Майкъл, спри да мислиш за онези видения. Спри да мислиш за невидимите хора на небето, които дават смисъл на живота ни. Няма никакви призраци на тавана! Помисли за себе си.