Когато боговете се смеят

— Толкова красиви жени има наоколо — споделяше той с Олга, — толкова радост могат да ми доставят! Е, защо трябва да се заключвам в клетка? Още не съм си походил. Виж, като стана на трийсетина, дай боже и да узрея за пълноценен брак.

Олга пък напротив — страстно искаше да се омъжи, колкото може по-скоро, струваше й се, че само така ще придобие статута на пълноценна зряла жена, съпруга и майка, която всички ще уважават и с която всички ще се съобразяват. На деветнайсет тя на бърза ръка се омъжи за състудент, но само след две години също тъй на бърза ръка се измъкна от това семейно положение. Оказа се, че и на нея й е скучно да принадлежи на един и същи мъж, още повече че природата я бе надарила с външна привлекателност и никак не й липсваха почитатели.

— За двайсет години ние с теб сме станали абсолютно еднакви — казваше тя през смях на Павел.

— Не, Льолка — възразяваше той, — поначало сме били еднакви, затова живяхме в съгласие цели двайсет години. Не току-така сме се родили в един ден, при едно и също разположение на планетите.

Единствената беда беше, че през двете години брак Олга на два пъти забременя извънматочно и вече не можеше да има деца.

Когато навършиха по двайсет и четири години, пред Павел се появи реалната перспектива да замине на работа в съветското консулство в Милано. Но откровено му дадоха да разбере, че никакво бляскаво владеене на чужди езици и никакви прекрасни характеристики няма да надделеят над факта, че не е женен. Тогава не изпращаха в чужбина ергени (както и неомъжени жени).

Беше деветдесет и първа година и проблемът с валутата в страната се оказа не по-малко остър от проблема с дефицита. Щеше да бъде върховна глупост да изпусне възможността за заминаване в цивилизована Италия, където да поживее няколко години в добри условия и да спечели пари, след което да съществува нормално в Русия. И Павел, естествено, дотича с този проблем първо при Олга, защото през целия си съзнателен живот бе постъпвал именно така.

— Нищо не рискуваме, щом се върнем вкъщи — веднага ще се разведем — убеждаваше я той. — Разбира се, докато сме в Италия, ще ни бъде трудничко да организираме личния си живот — там всичко е под строг контрол, но заедно ще измислим нещо. А, Льолка?

Това предложение отначало се стори на Олга чудовищно, но след като поразмисли няколко дни, тя намери в идеята на Павел доста положителни страни. Първо, ще придобие толкова желания статут на омъжена дама, без който тя самата имаше чувството, че е дефектна. Второ, ще се махне за няколко години от тази бедна мръсна страна и ще я замени с прекрасната Италия. Трето, ще спечели пари, което също не е маловажно. Четвърто, за известно време ще се откъсне от майка си — напоследък отношенията й с нея се бяха понапрегнали, защото майка й смяташе, че Олга води твърде лекомислен начин на живот и твърде често сменя любовниците си. Между другото, омъжването ще бъде от полза при решаването и на този проблем. А като се върне от чужбина, Олга ще има достатъчно пари, за да си купи жилище и напълно да се отдели от майка си, която вече няма да може да контролира личния й живот. Е, и последно по ред, но не и по значимост, беше съображението, че Пашка е най-близкият й приятел, фактически неин брат близнак, и би било просто грехота да не му помогне, щом това е по силите й.