Червеношийката
- Автор: Несбё Ю
- Серия: Хари Хуле #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Червеношийката». Краткое содержание книги:
— Юридическите формалности са отделен въпрос, полицай Хуле — окопити се той. — Полагането на клетва в съдебната зала може и да е подробност, но без юридическа сигурност…
— Званието ми е старши полицейски инспектор.
Хари се съсредоточи и подхвана бавно и тихо:
— А тази юридическа сигурност, за която говориш, отне живота на мой колега. На Елен Йелтен. Кажи го на паметта ти, с която толкова се гордееш. Елен Йелтен. На 28 години. Най-големият талант на разследващата полиция в Осло. Счупен череп. Безвъзвратно мъртва.
Хари се изправи и със своите сто и деветдесет сантиметра се наведе над бюрото на Крун. Виждаше как адамовата ябълка на лешоядния врат на Крун подскача нагоре-надолу и за две дълги секунди Хари си позволи лукса да се наслади на страха в очите на младия адвокат.
После Хари пусна върху бюрото му визитната си картичка.
— Обади ми се, като решиш, че е свършило задължението ти да пазиш тайната на клиента си.
Хари почти бе излязъл през вратата, когато гласът на Крун го спря:
— Той ми се обади малко преди да умре.
Хари се извърна. Крун въздъхна:
— Страхуваше се от някого. Винаги се страхуваше, този Свере Улсен. Самотен и изплашен до смърт.
— Та кой не е? — промърмори Хари. И добави: — Каза ли от кого се бои?
— От Принца. Само така го наричаше. Принца.
— Обясни ли защо се страхува?
— Не. Каза само, че този Принц бил високостоящ и му дал заповед да извърши престъпление. Затова искаше да знае колко наказуемо е да изпълниш чужда заповед. Бедният идиот.
— Каква заповед?
— Не сподели.
— Нещо друго?
Крун поклати глава.
— Обаждай се по всяко време на денонощието, ако ти хрумне нещо друго — посъветва го Хари.
— И още нещо, инспекторе. Ако си мислите, че нощем спя спокойно при мисълта, че съм освободил човека, убил колегата ви, се лъжете.
Но Хари вече бе излязъл.
Осемдесет и първа глава
Хари се обади на Халвуршен и го помоли да дойде в „Пицарията на Херберт“. Избраха си маса до прозореца в почти празното заведение. В най-вътрешния ъгъл седеше момче в дълга униформа, с мустаци, които са били на мода от времето на Адолф Хитлер, и обути в ботуша крака, разположени на съседния стол. Изглеждаше като човек, който се опитва да постави световен рекорд по скучаене.
Халвуршен бе открил Едвард Мускен, но не в Драмен.
— Не отговори, като му звъннах у дома, затова взех номера на мобилния му телефон от информационната централа. Оказа се, че е в Осло. Има апартамент, където отсяда, когато ходи на Бярке.
— На Бярке ли?
— На хиподрума. Ходи там петък и събота всяка седмица. Залага и се кефи, както се изрази той. И притежава една четвърт от състезателен кон. Срещнах го в конюшнята зад хиподрума.
— Какво друго разправя?
— От време на време се отбивал в „Скрьодер“ преди обяд, ако е в Осло. Не знаел кой е Бернт Бранхауг и със сигурност не му е звънял у дома. Знаеше коя е Сигне Юл, помнел я от фронта.
— А алибито му?
Халвуршен си поръча пица „Хавай тропик“ с пеперони и ананас.
— Мускен бил сам в апартамента си в Осло през цялата седмица, освен когато се разхождал до Бярке, така ми каза. Бил там и сутринта, когато е убит Бранхауг. И днес преди обяд.
— Виж ти. Как ти се сториха отговорите му?
— Какво имаш предвид?
— Вярваше ли му, докато разговаряхте?
— Ами какво значи да му вярвам…
— Разчитай на интуицията си, Халвуршен, не се бой. И после кажи просто какво усещаш. Няма да го използвам срещу теб.
Халвуршен заби поглед в масата и се задълбочи в менюто с пиците.
— Ще кажа само, че ако Мускен лъже, то значи е доста хладнокръвен. Хари въздъхна:
— Ще се погрижиш ли да наблюдават Мускен? Искам двама полицаи пред апартамента му денонощно.
Халвуршен кимна и набра номер по мобилния си телефон. Хари чуваше звука от гласа на Мьолер, докато гледаше крадешком към неонациста в ъгъла. Или както там се наричаха те. Националсоциалисти. Националдемократи. Току-що му бе попаднало копие от дипломна работа по социология от Университета, която завършваше с извода, че в Норвегия има 57 неонацисти.
Донесоха пицата и Халвуршен погледна въпросително Хари.
— Добър апетит — пожела му Хари. — Не си падам по такава храна.
Униформата в ъгъла си имаше компания: късо, зелено камуфлажно яке. Двамата приближиха глави и започнаха да наблюдават скришом полицаите.