Войната на вярата

Трайстин поклати глава.

Вместо да приключи преследването, след като излезе извън максималния обхват на торпедния огън, лейтенантът се зае да изстрелва торпеда едно след друго, на равни минимални интервали от време.

Възвращенският кораб избухна, превръщайки се в енергия след седмото торпедо.

Трайстин насочи кораба по широка дъга към орбиталната контролна станция. Както винаги, докато траеше нападението, проклетият троид бе избълвал товара си от неуловими за радарите параглайдери. В тях се криеха добре защитени, смъртоносно опасни войски, които щяха да създават още по-големи неприятности за силите в станциите по граничната полоса на Мейра.

Може би не бяха останали разузнавателни кораби или троиди след това нападение, но по грубата сметка на Трайстин около трийсет неуловими глайдера бяха успели да се спуснат на планетата. Надяваше се патрулните кораби на Мейра да засекат повечето от тях.

— Стоманен жезъл две. Говори контролен модул на операция „Удар“. Какво е състоянието на кораба?

— Състоянието на кораба е добро. Статус Бета — по отношение на боеприпасите, помощните двигатели и турбореактивните дюзи. — Акумулаторите отново подаваха мощност неравномерно, ала Трайстин не ги обвиняваше след натоварването на всички системи в кораба, което бе предизвикал.

— Приемаме: състояние на кораба — добро. Статус Бета.

— Потвърждаваме статуса.

— Прието, Стоманен жезъл две.

— Акумулаторите? — попита командирът.

— Функционират, сър.

— Аз ще осъществя кацането. Ти достатъчно се натовари. Поемам управлението.

— Поемате управлението, сър.

Трайстин не само беше потен, по-скоро бе подгизнал от пот. Свърза се с отделението на техниците.

— Има ли чай или вода, или каквото и да е за пиене в трапезарията?

— Почти нищо здраво не е останало. Работим за отстраняване на щетите, сър.

Трайстин чу как Албертини измърмори някъде в дъното:

— … и след това той иска чай?

— След това ти си жив — рязко отвърна Кейко на младшия техник. — Скоро ще ви изпратим нещо, сър — отговори тя на Трайстин.

Лейтенантът пое дълбоко дъх. Не му харесваше това, което извършваше с кораба, нито онова, на което подлагаше екипажа, но му се струваше, че всяка следваща атака на корабите-троиди изискваше все повече умения от негова страна.

Отпусна се в креслото. Колко още от себе си можеше да даде? Още колко нови трикове би могъл да опита, бел да превърне „Уилис“ в купчина отпадъци или йонизиран газ?

Кейко му подаде чаша „Състейн“.

— Съжалявам, сър.

— Няма нищо. Благодаря ти.

Тя се обърна към Джеймс.

— Командире?

— Благодаря, не се нуждая от питие.

Трайстин бавно отпиваше „Състейн“ и се надяваше, че стомахът му няма да се свие на кълбо прекалено рязко.