Войната на вярата

— Пиеш ли?

— Пия вино.

— Ти, значи, пиеш вино. Следователно не си възвращенец до мозъка на костите си. Пиеш и чай, а те не го пият. Ами кафе пиеш ли?

— Вкусът на кафето не ми харесва.

— Добър човек си ти. Кафето има вкус на варени възвращенски ботуши, макар че те не пият кафе. Опитвал ли си някога саке?

— Само веднъж. Но виното ми харесва повече.

Джеймс отпи от скоча и бързо преглътна. Трайстин чакаше.

— Вярваш ли във вечните истини, Трайстин? Както например възвращенците вярват, че Пророкът ще се върне? Първо Иисус, после Бригър или Янгър — не си спомням точно името му, а след това Торен?

— Те вярват — бавно изрече Трайстин. — Лично на мен ми е доста трудно да повярвам в Бог, който използва пророци, за да съобщи на останалите каквото има да им казва.

— На мен също. Честта, ето кое е важното. В теб има чест, Трайстин. Изглеждаш като отвратителните възвращенци, но в теб има чест. — Джеймс отново взе бутилката. — Аз ще бъда наред. Сега и бездруго сме в престой. Трябва да изминат още два месеца, преди да дойде следващият троид. Имам достатъчно време да изтрезнея. Той си наля още скоч в чашата. — Излез оттук и ме остави да пия.

Трайстин затвори вратата след себе си, като хвърли за последен път поглед към тъмнокосия майор, който стискаше в ръка полупразната бутилка. След това лейтенантът спря в тесния коридор.

Нима командирът пиеше просто заради напрежението? Или защото беше изолиран от останалите? Командирите бяха самотни. А Джеймс беше и член на фамилията Сазаки, затова се чувстваше по-изолиран от повечето си колеги. На кого би могъл да се доверява човек с фамилното име Сазаки? На някого от семейство Дониджър, който имаше еднакъв престиж и позиции като самия него? На пилот с фамилия Десол, от старо семейство с английски произход, чиито членове се славеха с непреклонността си? Ако самият той беше Джеймс, щеше ли да се довери на Трайстин? Как би могъл да се справи с изолацията, с погледите и намеците, че е получил трите успоредни черти на майорския чин само заради името си?