Войната на вярата
- Автор: Модезит-младши Л. Е.
- Серия: Войната на вярата #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Здравка Ефтимова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Войната на вярата». Краткое содержание книги:
— Екип на операция „Удар“, говори втори контролен модул на операция „Удар“. Върнете се в базата.
Трайстин промени курса на „Уилис“, като описа трийсетградусов завой, след това намали мощността, подавана към помощните двигатели и автоматично провери акумулаторите. Те работеха добре, нямаше неравномерно подаване на мощност, нямаше затруднения при работата на системата за енергийно захранване. Той кимна със задоволство.
— Този път беше по-добре — обяви Джеймс. — Участието на нови кораби в битката помага.
— Този път, да.
— Възвращенците имат двайсет години изоставане във времето — добави командирът.
— Аз си мислех същото, когато бях в станцията на граничната полоса.
— Смяташ ли, че продължават да увеличават количеството на военната сила и броя на хората, които хвърлят срещу нас?
— Да, по един или друг начин. — Трайстин направи повторна проверка на акумулаторите, докато говореше. Подаването на мощност се осъществяваше без затруднения. Понижи още повече притока на енергия за помощните двигатели, тъй като „Уилис“ беше последния кръстосвач във формацията. Без друго щеше да се получи блъсканица при пристигането в базата.
— Стоманен жезъл две, говори втори контролен модул на операция „Удар“. Какво е състоянието на кораба?
Трайстин хвърли поглед на данните от системите за поддръжка. Освен двата повредени датчика в задния край, кръстосвачът се намираше в сравнително добра форма — макар че му бяха останали само осем торпеда. Отделът по снабдяване с боеприпаси към военното командване не позволяваше на Лайъм да се презапасява с торпеда, независимо че командир на кораба беше член на семейство Сазаки — не и след твърде прибързаното и неприятно заминаване на командир Френкел от орбиталната станция. Сега „Уилис“ получаваше всичко точно според инструкциите — незабавно, но без нито един боеприпас в повече.
Трайстин предаде информацията за състоянието на кораба на Джеймс.
— Добро, сър, с изключение на двата повредени датчика и броя на останалите торпеда.
— Контролен модул на операция „Удар“. Говори Стоманен жезъл две. Състоянието на кораба е добро, статус Бета — два повредени датчика, плюс недостатъчно въоръжение.
— Прието, Стоманен жезъл две. Какво ще бъде състоянието на кръстосвача след зареждане с гориво и боеприпаси?
— Контролен модул на операция „Удар“, очакваното състояние на кораба след зареждане ще бъде добро. В пълна готовност за изпълнение на нова мисия.
— Благодаря ви, Стоманен жезъл две.
Трайстин погледна към командира.
— Опитват се да направят графика за дежурствата с пълна бойна готовност. Вероятно графикът им се е провалил, след като възвращенците унищожиха „Токугава“.
Трайстин изтри чело с ръкав. Защо се потеше толкова много, докато Джеймс — само когато излиташе и кацаше на дока, а през останалото време изглеждаше съвсем спокоен?
След като изчака останалите кръстосвачи да заемат определените им стендове на дока, „Уилис“ запълзя към орбиталната контролна станция, плъзгайки се край стената от метал и композитни материали — бавно, бавно, докато с тихия, познат звук — кланк! — попадна на посочения му участък.
— Осъществихме кацането. Вдигнете механичните подпори и се подгответе за смяна в захранването. — Трайстин магнетизира опорните дискове и започна процедурата по изключване системите на кораба.
— Акумулаторите… изключени. Системата за енергийно захранване… в режим на пълна готовност за включване. Индикаторите за времева компенсация… отворени.
Трайстин се изкашля, за да прочисти гърлото си от праха, който изглежда никога не напускаше кораба, независимо от това колко педантично се извършваше почистването.
— Старши техник… смяна в захранването.
— Смяната на захранването е извършена, сър.
Трайстин пое дълбоко дъх, когато пълната гравитация на орбиталната станция го притисна към пилотското кресло.
— Време е да отидем за разбора на изпълнената операция. Този път той би трябвало да трае не особено дълго.
Трайстин бавно се измъкна от пилотското кресло. Подгизналата от пот униформа бе полепнала по тялото му.
40.
Ботушите на Трайстин се отлепваха почти безшумно от твърдата пластмаса на ръкава, извеждащ от херметизационната камера. Погледът му пробяга към автоматичните механизми, които щяха да се затворят, ако налягането спаднеше, но коридорът пред него беше почти празен; само един млад техник се бе запътил обратно към кръстосвача „Мишима“.