Войната на вярата
- Автор: Модезит-младши Л. Е.
- Серия: Войната на вярата #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Здравка Ефтимова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Войната на вярата». Краткое содержание книги:
— Стоманен жезъл две, гответе се за кацане.
— Прието, контролен модул. Започваме подготовка за кацане — отговори Джеймс и отметна кичур черна коса от челото си, почти толкова влажен, колкото косата на Трайстин.
— Стоманен жезъл две, заемете мястото си на дока. Поддържайте ниска тяга.
— Контролен модул, говори Стоманен жезъл две. Осъществяваме кацане.
„Уилис“ запълзя към стената от метал и композитни материали — бавно, много бавно.
Туп!
Трайстин потрепера, когато кръстосвачът се приземи на външната контролна орбитална станция.
— Отпусни се, Трайстин. Тази маневра е много по-безопасна от онова, през което ти прекара старата дама. — Момчешката усмивка огря лицето на Джеймс. — Представи си само с какви неща ни заливат възвращенците. Е, аз би трябвало да се упражнявам някъде все пак.
Джеймс магнетизира опорните дискове.
— Закрепихме се на стенда. Вдигнете механичните подпори и се пригответе за смяна на захранването. — Той започна процедурите по изключване на корабните системи. Командите и отговорите се движеха по мрежата, разменяни безмълвно между командира и Трайстин.
— Акумулаторите… изключени.
След като командирът обяви смяната в захранването и гравитацията на орбиталната стацция притисна Трайстин в креслото, той просто остана там известно време, докато техниците осъществяваха процедурите по приемането на кораба на док.
Досега си мислеше, че двайсет процента загуба на битка е максималното, до което можеше да достигнат, но този път… какво бе станало? От осем кръстосвача бяха останали три, плюс няколко оцелели корвети. Досега се появяваше кораб-троид веднъж на около четири месеца — след първата му среща с кораба-троид, която едва не бе завършила с гибел, троидите започнаха да се появяват веднъж на два месеца. Всъщност Трайстин отново бе стигнал там, откъдето бе тръгнал, само че сега коалицията губеше все повече и повече кораби.
Накрая той се изправи, взе чашата си и отиде в трапезарията, където Албертини се взираше в огънатия до неузнаваемост самовар.
— Сър, какво са ви направили самоварите, че им отмъщавате така?
— Нищо. — Трайстин се засмя. — Аз обичам чай, но предполагам, че възвращенците не го понасят.
— Те всички са луди. — Застанал в ъгъла, Лайъм Акибоно отпи внушителна глътка от два пъти по-силно концентриран „Състейн“.
Трайстин потрепера при мисълта какво щеше да причини толкова „Състейн“ на вътрешностите му.
— Не си ли съгласен?
— Не виждам как вътрешностите ти остават на място след толкова много „Състейн“.
— Какво ще кажеш за възвращенците? Изглежда ще бъде по-добре, ако можем да използваме смъртоносните горелки на всичките им планети. Не ни е притрябвала недвижимата им собственост. Защо не ни оставят на мира? Те със сигурност са луди.
— Не е възможно да са напълно луди. Иначе не биха представлявали толкова опасна заплаха за толкова дълго време. — Трайстин изтри челото си.
— Срещал ли си някога възвращенци? — Лайъм отново отпи глътка „Състейн“.
— Трябваше да разпитам неколцина от тях, когато бях на граничната полоса. Някои бяха като онези в корветите, готови да направят всичко, за да ме убият. Други действаха много смислено и аналитично — офицерите им. — Трайстин постави чашата си на лавицата и изтри чело с ръка. Имаше нужда от душ след разбора на операцията, а той щеше да трае дълго, сигурен бе в това.
— Значи… възвращенците разполагат с много голямо количество войници — пушечно месо, натъпкано с идеали, както и с разумни, аналитични офицери? — попита Кейко, след като постави стола в ъгъла на трапезарията.
Трайстин сви рамене.
— Това видях аз. Видях също така много ново оборудване и нови тактически принципи.
— Някой сигурно им ги предоставя. Те не са толкова умни. Никое същество, вярващо в глупостите, които бълва Пророкът им, не може да бъде толкова умно. — Лайъм отново напълни чашата си със „Състейн“.
— Лейтенант Десол, ела в квартердека, ако обичаш. Лейтенант Акибоно, ти оставаш дежурен на кораба.
Трайстин получи съобщението по мрежата секунда преди то да бъде обявено от високоговорителите.
— Време е да тръгвам. Ти поемаш кораба. — Трайстин грабна баретата си.
— Да, сър — отговори Лайъм.
Трайстин срещна Джеймс на квартердека. Командирът имаше леко уморен вид, докато двамата вървяха към центъра за разбор на бойните операции.