Войната на вярата
- Автор: Модезит-младши Л. Е.
- Серия: Войната на вярата #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Здравка Ефтимова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Войната на вярата». Краткое содержание книги:
Разтреперан, Трайстин пое дълбоко дъх, изправи се в мрака и обиколи няколко пъти каютата си, позволявайки на въздуха от вентилаторите да изсуши подгизналото от пот бельо.
Утре щеше да се чувства добре. Наистина щеше да бъде добре. Утре.
Продължи да върви и да описва кръг след кръг в малкото помещение, като се опитваше да не мисли за кошмара си. Та това беше само сън. Сън. Просто сън.
43.
Когато „Уилис“ се приближи към орбиталната станция на Мейра, Трайстин отново проследи внимателно екрана, изобразяващ външната обстановка. Все още беше изумен от броя на следите, засечени от дисплея с фина настройка.
Почти десетина корвети кръстосваха орбитата на Мейра и се опитваха да проследят параглайдерите, които се спускаха към планетата. Според официалните доклади неутрализирането на параглайдерите достигаше до седемдесет процента.
Трайстин изсумтя. Седемдесет процента от засечените параглайдери, изстрелвани от троидите. Той беше проверявал какъв е броят им според официалните доклади — това бяха едва половината от параглайдерите, които бе видял в действителност — при това Трайстин беше участвал в битката, бе наблюдавал със собствените си очи как глайдерите изскачат от корабите-троиди.
Преди почти година и половина, когато той и „Уилис“ бяха пристигнали от Пердия, стандартната въздушна сила на външната контролна орбитална станция се състоеше от три кръстосвача и дузина корвети. Сега самата станция беше два пъти по-голяма по размери и поемаше поддръжката на три пъти повече бойни кораби. Почти три пъти повече корвети патрулираха около Мейра във все по-напрегнатите усилия на командването да възпре нападенията на глайдерите.
По-големият брой бойни кораби позволяваше употребата на взаимно припокриващи се предпазни щитове и участие в боя на многобройни формации; по-новите торпеда с повишен обсег на действие бяха помогнали много в изпълнението на задачата, но не достатъчно. Всеки следващ троид носеше на борда си все повече и повече разузнавателни кораби, които бяха почти толкова големи и бързи, колкото корветите на коалицията — освен това те бяха въоръжени с повече торпеда.
Върху орбиталната станция, представена на визуалния екран, се забелязваше една-единствена червена точка — само една мъничка, пулсираща червена точка.
— На дока в станцията е разположен кораб на фарканите, сър.
— Напоследък те използват станцията твърде често, тези коварни извънземни.
Трайстин се замисли. Фарканът, който бе провел интервюто с него в Клайсийн, не беше коварен. Настоятелен, но не и коварен. За да проведе подобно интервю сега, би трябвало да използва орбиталната станция.
— Стоманен жезъл две, приземете се на стенд Гама три.
— Прието, контролен модул, приближаваме стенд Гама три.
Трайстин задейства много внимателно помощните двигатели и след това регулира положението на кораба посредством турбореактивните дюзи. Глухият звук „кланк“ този път бе едва доловим.
— Много гладко… както винаги — отбеляза Джеймс и се протегна.
Трайстин магнетизира опорните дискове, след това двамата пилоти преминаха през процедурите по изключване на бордовите системи.
След смяната в захранването гласът на Кейко зазвуча във високоговорителите:
— Лейтенант? Един техник ви очаква с официален документ, изпратен за вас.
Джеймс погледна към Трайстин.
Трайстин отвърна на погледа му и сви рамене.
— Само не ми казвай, че те преместват на друго място. Зная, че командването изпитва липса на пилоти, но… все още е малко рано.
Трайстин разбираше загрижеността на Джеймс. Командирът притежаваше тактически умения и политически знания, но му липсваше способността да реагира бързо и инстинктивно точно. Те двамата бяха добър екип. Без втори пилот с вещината на Трайстин „Уилис“ можеше отдавна да се е превърнал в статично електричество, получено в резултат от конверсия на различни видове енергия. Без прозорливостта на Джеймс Трайстин несъмнено щеше да попадне в ситуации, откъдето трудно — а вероятно и въобще не би могъл да се измъкне. Но въпреки това той продължаваше да сънува кошмари… и това ставаше все по-често.
Трайстин освободи предпазните колани и тръгна към квартердека.
— Лейтенант Десол? — Един техник, който имаше разтревожен вид, подаде някакъв запечатан плик на Трайстин. — Това е за вас, сър. — След това, стиснал още няколко плика в ръка, техникът изчезна по коридора.