Войната на вярата

Лейтенант Десол преглътна мъчително. Екраните бяха угаснали, вентилацията на кораба беше изключена, енергията за агрегатите, създаващи изкуствена гравитация, бе пренасочена към помощните двигатели и пилотската кабина отново се бе превърнала в задушен ковчег, макар че непрекъснато повишаващото се ускорение притискаше членовете на екипажа по местата им.

Трайстин навлажни сухите си устни, погледът му пробяга към угасналите, оцветени в червено екрани. Най-сетне той изрече:

— Включете системите, чувствителни към шоков удар.

Три синкави точки продължаваха да се приближават към „Уилис“, но от кораба-троид бяха останали само грамадни раздробени късове, които бързо се превръщаха в чиста енергия.

Този път проклетият троид беше носил на борда си около петдесет разузнавателни кораба, които бяха унищожили повечето от корветите на коалицията.

Трайстин направи изчисления и ги провери. Предпазните щитове на „Уилис“ бяха достатъчно здрави — еднократно можеха да удържат едновременния удар на две торпеда. Срещу кръстосвача връхлитаха три кораба на възвращенците. Никой от крайцерите на коалицията не беше наблизо, никой не можеше да им окаже помощ. „Мишима“, „Изанаги“ и „Мориган“ току-що бяха излетели от базата и Трайстин трябваше да се справя с положението сам.

— Торпедо едно, огън! Торпедо две, огън!

Лейтенантът не очакваше прекалено много от стрелбата с торпедата; ползата се състоеше в това, че разузнавателните кораби трябваше да вдигнат предпазните си щитове и да изразходват енергия в максимална степен, а това означаваше не особено голяма загуба на ускорение.

След това преустанови подаването на енергия към помощните двигатели и обърна кораба странично — под прав ъгъл на досега следвания курс, — като използва турбореактивните дюзи за фино регулиране положението на кръстосвача в пространството.

Още преди „Уилис“ да промени ориентацията си, Трайстин изстреля две торпеда срещу двата странични разузнавателни кораба, след това още две. Подаде пълна мощност към помощните двигатели и изключи всички останали източници на външна радиация в кораба. Без предпазни щитове „Уилис“ се отклони леко от предварително следвания курс, но първоначалната посока на кораба, която Трайстин бе поел след изстрелването на червените торпеда, се запази.

Лейтенант Десол наблюдаваше положението на разузнавателните възвращенски кораби, надявайки се, че енергийните им детектори са засекли импулса на помощните двигатели на „Уилис“.

Синкавите петънца на екрана се приближаваха все по-близо и по-близо.

Трайстин продължи да изчислява, дишането му се ускоряваше все повече и повече, макар и той да не желаеше това. Не съществуваше начин „Уилис“ да отблъсне трите възвращенски разузнавателни кораба едновременно, след като разполагаше единствено с торпеда и предпазни щитове.

— Близко са… — думите на Джеймс се разнесоха по мрежата, сякаш капитанът шептеше.