Войната на вярата

— Той каза ли ти какво иска?

— Не, сър.

— Благодаря ти, Муриами.

Трайстин занесе чантата със спортния екип в личното си помещение и я остави до компютърния терминал. Съвсем скоро щеше да му се наложи да използва услугите на пералната машина, а това бе доста неприятно. Върна се в коридора, като затвори вратата след себе си.

Капитанът се показа от своята каюта.

— Трайстин… трябва да поговорим малко. — Кичур черна коса падна върху лицето му и той бавно го отметна назад.

— Да, сър.

Джеймс остави вратата отворена. Той седеше на пластмасовия стол с пурпурна възглавничка, когато Трайстин затвори вратата на каютата след себе си.

— Седни — командирът посочи стола от отсрещната страна на малката кръгла пластмасова масичка, прикрепена неподвижно към пода. Изпито до половината стъклено шише беше оставено на масата. Джеймс държеше в ръка чаша, в която блещукаше два пръста течност с кехлибарен цвят.

Трайстин седна. Очите му пробягаха към етикета върху наполовина изпитата бутилка.

— Скоч. Истински скоч от Камбрия. Не е… не е толкова добър, колкото онова питие на Земята, но него вече го няма… тия проклети безсмъртни. — Джеймс изпи още една глътка от чашата, после си наля нови три пръста от скоча. — Да… Аз съм пиян, къркан съм, гипсирал съм се, нищо не виждам от пиене — наречи състоянието ми както искаш. Ти не би ли се напил? — И той погледна, примигвайки, към Трайстин. — Единствената причина, поради която аз съм жив, си ти. Съзнаваш ли как се чувства човек, когато знае това?

— Не бих казал, че е така.

— Аз пък казвам. Всъщност… казах го вече. — Джеймс опипа чашата. — По дяволите, ти си страхотно добър пилот… трябва да станеш майор. И ще станеш… но няма да те направят подкомандир. Знаеш ли защо?

Трайстин зачака.

— Защото изглеждаш като отвратителните възвращенци… а никой не иска командирът му да изглежда като възвращенец… И още по-лошо ще става. — Джеймс изрече последното изречение отчетливо, като спираше между всеки две думи. — Те са пълни с хора, които не знаят умора. Ха, ха — „хора-умора“ — виж каква хубава рима, също като „тая мина… се срина“. Те, възвращенците, имат хора навсякъде. И всички те произвеждат. А какво имаме ние? Ние имаме модерни технологии и чест, но сега и те имат модерни технологии, а само честта не е достатъчна. — Той замълча и погледна Трайстин. — Ти имаш чест, но това не е достатъчно.

— Бих желал да си мисля, че имам.

Джеймс изсумтя.

— Не пиеш, нали?

— Пия вино, сър.

— Седни.

— Аз съм седнал. — Трайстин се радваше, че корабът се намира на дока. Вероятно тъкмо заради това Джеймс бе посегнал към бутилката скоч. Откъде ли бе намерил скоч, който струваше триста креда бутилката? Разбира се, вероятно триста креда не означаваха нищо за човек с фамилията Сазаки.