Господарят на войната

— Вярно — съгласих се аз.

— Значи идеята не е лоша — безгрижно заключи Енгас, макар да подозирах, че всъщност бе подкрепил тази идея с целия си плам. Един брак с Мордред щеше да е лек за наранената гордост на Демеция, но освен това щеше да задължи Думнония да защитава родината на своята кралица. Според мен предложението на Сенсъм бе най-лошата идея, която бях чул през целия ден, защото много добре си представях какви неприятности можеше да създава комбинацията Мордред — Арганте, но си замълчах.

— Знаеш ли какво й липсва на тази баня — попита Енгас.

— Кажете вие, кралю господарю.

— Жени — изкиска се той. — А къде е твоята жена, Дерфел?

— В траур е — отвърнах аз.

— О, за Кунеглас, разбира се! — Кралят на Черните щитове сви рамене. — Той никога не ме е харесвал, но аз го харесвах. Рядко се срещат хора като него дето толкова да вярват на обещания!

Енгас се засмя, защото именно той бе давал на Кунеглас обещания, които никога не бе имал намерение да изпълни.

— Все пак не мога да кажа, че съжалявам за неговата смърт. Синът му е още момче и твърде привързано към майка си. Така че за известно време страната ще бъде управлявана от нея и нейните ужасни лели. Три вещици! — той пак се засмя. — Струва ми се, че ще отмъкнем някое и друго парче земя от тези три дами.

Енгас бавно потопи лицето си в басейна.

— Гоня въшките нагоре — обясни ни той, после стисна една от малките сиви насекоми, която се катереше по сплетената му брада, за да избяга от водата.

През целия ден не бях видял Мерлин и Галахад ми каза, че друидът вече бе напуснал долината. Запътил се на север. Намерих Галахад да стои край погребалната клада на Кунеглас.

— Знам, че Кунеглас не обичаше християните — обясни ми Галахад, — но не мисля, че би имал нещо против една християнска молитва.

Поканих Галахад да спи при моите хора и той дойде с мен в нашия лагер.

— Мерлин ме помоли да ти предам нещо — каза ми Галахад. — Щял си да намериш това, което търсиш сред мъртви дървета.

— Изобщо не знаех, че търся нещо — казах аз.

— Тогава погледни сред мъртвите дървета — посъветва ме Галахад, — и ще намериш каквото не търсиш.

Нищо не потърсих онази нощ, а спах, загърнат с наметалото си сред моите хора на бойното поле. Събудих се рано с болки в главата и във всички стави. Хубавото време бе отминало и от запад идваха облаци, от които пръскаше ситен дъжд. Дъждът можеше да навлажни дървата на погребалните клади, така че започнахме да събираме още дърва да подхранваме пламъците. Това ми напомни за странния съвет на Мерлин, но колкото и да се оглеждах не видях мъртви дървета. Използвахме сакски брадви и сечехме всичко наред — дъб, бряст, бук. Пощадихме само свещените ясенови дървета. И всички дървета, които повалихме бяха съвсем здрави. Попитах Исса дали е забелязал някъде мъртви дървета и той поклати глава, но Ийчърн бе видял няколко сухи ствола близо до завоя на реката.