Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Господарят на войната
Господарят на войната - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Господарят на войната

Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:

Гуинивиър предава Артур и му нанася рана, по-дълбока от пробождане с нож. В това време саксите използват слабостта му - те планират да разбият войските и мечтите му за вечен мир и справедливост. Дори Артур да оцелее, има други сили, които се стремят да хвърлят Британия в хаос. Един човек никога не забравя Боговете - Мерлин. Старият маг реди силни заклинания. Неговата помощничка Нимю ще използва магия, за да призове обратно в Британия древните Богове.Историята на Артур завършва с 'Господарят на войната', където талантливото перо на Бърнард Корнуел ни разказва за големите опасности, в които попада Артур и за неговия най-велик триумф.
1 ... 134 135 136 137 138 139 140 141 142 ... 222
Перейти на страницу:

Ние, думнонците, успяхме да запазим неутралитет в тези свади, затова именно нашите копиеносци охраняваха улиците и така ограничаваха сраженията само в рамките на кръчмите, но следобеда и нас ни въвлякоха в спорове, защото от Глевум пристигна Арганте с двадесетина придружители и откри, че Гуинивиър е заела къщата на епископа, построена зад храма на Минерва. Епископският дворец не бе най-голямата, нито най-удобната сграда в Акве Сулис, за такава се смяташе дворецът на Силдид, магистрата, но Гуинивиър не пожела да се настани в неговия дом, защото там бе живял Ланселот по време на пребиваването си в Акве Сулис. Въпреки това Арганте настоя да се настани именно в къщата на епископа, защото била в рамките на свещеното пространство около храма. Така една въодушевена група от Черни щитове отиде да изхвърли Гуинивиър оттам. Но двадесетина от моите хора се изправиха срещу тях, решени да защитят Гуинивиър. Двама души умряха преди Гуинивиър да заяви, че за нея няма значение в коя къща ще бъде подслонена и се премести в покоите на свещениците, построени покрай големите бани. Арганте, излязла победител в този спор, заяви, че това място е точно за Гуинивиър, тъй като някога там имало бърдак. Друидът на Арганте, Фергал, поведе тълпа Черни щитове към баните, където ирландците се забавляваха да питат каква е цената на курвите и да призовават Гуинивиър да им покаже тялото си. Друга група Черни щитове се бяха настанили в храма и бяха изхвърлили набързо издигнатия от Тюдрик кръст над олтара. По този повод двадесетина гуентски копиеносци с техните червени наметала се събраха готови с бой да си пробият път до олтара и да върнат кръста на мястото му.

Сеграмор и аз доведохме копиеносци в свещеното оградено пространство, което в късния следобед май щеше да се превърне в кървава баня. Моите хора пазеха вратите на храма, хората на Сеграмор защитаваха Гуинивиър, но и в двата случая пияните воини на Демеция и Гуент бяха повече от нас, а поуисците доволни, че им се отдава възможност да дразнят Черните щитове си деряха гърлата в подкрепа на Гуинивиър. Проправях си път сред вонящата на медовина тълпа и стоварвах дръжката на копието си върху най-размирните глави, но се боях, че озлоблението нараства и когато слънцето залезе щеше да стане още по-заплашително. Вечерта пак Сеграмор успя да наложи мир, изпълнен с напрежение. Той се покатери на покрива на банята и застана в целия си ръст между две статуи, където изрева за тишина. Беше се съблякъл гол до кръста, така че тялото му контрастираше с белия мрамор на воините от двете му страни, и черната му кожа бе още по-поразителна.

— Ако някой иска да се кара с някого — обяви той със странния си акцент, — да дойде да се бие най-напред с мен. Мъж срещу мъж! Меч или копие, избирайте.

Той измъкна дългия си извит меч и се втренчи в гневните мъже в краката си.

— Да се отървем от курвата! — викна анонимен глас сред Черните щитове.

— Ти имаш нещо против курвите ли? — викна в отговор Сеграмор. — Що за воин си тогава? Девствен? Ако толкова много държиш на тази добродетел, ела тук да те кастрирам.

Това ги разсмя и сложи край на непосредствената опасност.

Арганте остана да се цупи в нейния дворец. Тя се наричаше императрица на Думнония и искаше Сеграмор и аз да й осигурим думнонски гвардейци, но около нея имаше вече толкова голяма охрана от Черните щитове на баща й, че и двамата отказахме да се подчиним на капризите й. Вместо това ние се съблякохме голи и се топнахме в големия римски басейн, където легнахме изтощени. Горещата вода бе чудно средство за отмора. Парата се издигаше нагоре към изпочупените керемиди на покрива.

— Казаха ми, че това е най-голямата сграда в Британия — рече Сеграмор. Хвърлих поглед към огромния покрив.

— Може и така да е — съгласих се аз.

— Да, но като дете аз съм бил роб в една къща, която беше по-голяма дори от тази.

— В Нумидия ли?

1 ... 134 135 136 137 138 139 140 141 142 ... 222
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)