Господарят на войната

— Кой е с него? — попита ме тя.

— Галахад, Сенсъм, Мордред и Енгас.

— А теб не те ли извикаха в съвета на Артур? — попита тя и в думите й прозвуча далечно ехо от предишното й подигравателно отношение към мен.

— Не, лейди — отвърнах аз, опитвайки се да скрия разочарованието си.

— Сигурна съм, че не те е забравил.

— Надявам се да е така — казах аз, после много по-колебливо й споменах, че Ланселот е мъртъв. Не й разказах как бе умрял, а само й съобщих, че е мъртъв.

— Талиезин вече ми каза — сподели тя, загледана в ръцете си.

— Че той откъде знае? — попитах аз, защото Ланселот бе умрял малко преди да се видим, а Талиезин не бе присъствал на смъртта му.

— Сънувал го е снощи — обясни Гуинивиър, после направи рязък жест с ръка като че ли приключваше с този въпрос. — И така какво обсъждат там? — попита тя, поглеждайки към храма. — Детето-булка ли?

— Сигурно — съгласих се аз и й казах, че епископ Сенсъм бе предложил на Енгас мак Ейрем Арганте да се омъжи за Мордред. — Струва ми се, че това е най-лошата идея, която някога съм чувал — възмутих се аз.

— Наистина ли мислиш така?

— Това е абсурдно предложение — заявих аз.

— Това предложение не е на Сенсъм — каза Гуинивиър с усмивка, — а мое.

Аз зяпнах. За миг бях твърде изненадан, за да говоря.

— Ваше ли, лейди? — попитах накрая.

— Не казвай на никого, че е било моя идея — предупреди ме тя. — Арганте не би и помислила върху нея, ако знаеше, че идва от мен. По-скоро би се омъжила за свинепас, отколкото за някого, предложен от мен. Така че аз изпратих да повикат Сенсъм и го помолих да ми каже дали е верен слухът за Арганте и Мордред и после споделих как от сърце се моля това да не се случва и разбира се, моето мнение още повече го въодушеви, макар да се правеше, че не го интересува. В този момент, Дерфел, все едно че ги ожених — каза Гуинивиър и се усмихна победоносно.

— Но защо? — недоумявах аз — Мордред и Арганте? Те могат да ни донесат само беди!

— Женени или не те пак ще ни създават неприятности. А Мордред трябва да се ожени, Дерфел, ако искаме да създаде наследник, а това значи че трябва да сключи подходящ брак. — Гуинивиър замълча заплела пръсти в огърлицата. — Признавам, че на мен по би ми се искало той да не оставя наследник, защото така като умре тронът ще бъде свободен.

Тя остави мисълта си недовършена и аз й хвърлих любопитен поглед на който Гуинивиър отвърна с невинно изражение на лицето. Дали си мислеше, че Артур можеше да заеме престола след смъртта на бездетния Мордред? Но Артур никога не е искал да управлява като крал. Тогава осъзнах, че ако Мордред наистина умре, Гуидър, синът на Гуинивиър, би имал основание колкото всеки друг да претендира за престола. Вероятно моите разсъждения се бяха изписали по лицето ми, защото Гуинивиър се усмихна.