Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Господарят на войната
Господарят на войната - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Господарят на войната

Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:

Гуинивиър предава Артур и му нанася рана, по-дълбока от пробождане с нож. В това време саксите използват слабостта му - те планират да разбият войските и мечтите му за вечен мир и справедливост. Дори Артур да оцелее, има други сили, които се стремят да хвърлят Британия в хаос. Един човек никога не забравя Боговете - Мерлин. Старият маг реди силни заклинания. Неговата помощничка Нимю ще използва магия, за да призове обратно в Британия древните Богове.Историята на Артур завършва с 'Господарят на войната', където талантливото перо на Бърнард Корнуел ни разказва за големите опасности, в които попада Артур и за неговия най-велик триумф.
1 ... 140 141 142 143 144 145 146 147 148 ... 222
Перейти на страницу:

— Макар че няма какво да разсъждаваме по въпроса за онаследяването на престола — продължи Гунивиър преди да успея да кажа нещо, — защото Артур настоява да бъде разрешено на Мордред да се ожени ако иска, а изглежда нещастното момче си пада по Арганте. Може дори да си паснат доста добре. Като две змии в мръсно гнездо.

— И тогава Артур ще има двама врагове, обединени от враждата си към него — казах аз.

— Не — възпротиви се Гуинивиър, после въздъхна и погледна през прозореца. — Не и ако им дадем каквото искат, и ако аз дам на Артур каквото той иска. А ти знаеш какво е то, нали?

Замислих се за миг, после всичко разбрах. Разбрах за какво си бяха говорили с Артур в дългата нощ след битката. Разбрах и какво уреждаше сега Артур в храма на Минерва.

— Не! — беше мой ред да се възпротивя. Гуинивиър се усмихна.

— И аз не искам, Дерфел, но пък искам Артур. И трябва да му дам каквото той иска. Дължа му малко щастие, не е ли така? — попита тя.

— Иска да се откаже от властта си, така ли? — попитах аз и тя кимна. Артур винаги е мечтаел да живее скромно и просто с жена си, със семейството си и с малко земя. Искаше замък, палисада, ковачничка и ниви. Представяше си се като земевладелец, чиито единствени тревоги ще бъдат създавани от птиците, които ще му крадат семената, или еленът, дошъл да яде от зърното му или дъждът, който разваля посевите. От години лелееше тази мечта и сега след като бе победил саксите сякаш бе пред прага да превърне мечтата си в действителност.

— И Мюриг иска Артур да се откаже от властта — Каза Гуинивиър.

— Мюриг! — презрително повторих името му и се изплюх. — Кой го е грижа какво иска Мюриг?

— Това е цената, която Мюриг е поискал преди да се съгласи да остави баща му да поведе войските на Гуент на война — обясни Гуинивиър. — Артур не ти е казал преди битката, защото е знаел, че ще започнеш да спориш с него.

— Но защо ще иска Мюриг Артур да се откаже от властта?

— Защото вярва, че Мордред е християнин — сви рамене Гунивиър, — и защото иска Думнония да бъде управлявана от слаб владетел. По този начин си осигурява възможността един ден той да вземе трона на Думнония. Той е една малка амбициозна крастава жаба.

Нарекох го с нещо още по-лошо и Гуинивиър се усмихна.

— И това — каза тя, — но каквото е поискал, трябва да си го получи, така че Артур и аз отиваме да живеем в силурска Иска, където Мюриг може да ни държи под око. Аз нямам нищо против да живея в Иска. Би било по-добре отколкото да живея в някакъв порутен замък. В Иска има няколко красиви римски дворци и добри условия за лов. Ще вземем с нас и няколко копиеносци. Артур смята, че нямаме нужда от тях, но той има врагове и му трябва боен отряд.

Аз закрачих из стаята.

— Но Мордред! — мрачно се оплаках аз. — Значи трябва да му се върне властта, така ли?

— Това е цената, която трябва да платим за войската на Гуент — повтори Гуинивиър, — а ако и Арганте се омъжи за Мордред, тогава той трябва да си възвърне правата иначе Енгас никога не би дал съгласието си за този брак. Или най-малкото на Мордред трябва да се предаде част от властта, и тя трябва да я сподели с него.

— И всичко постигнато от Артур ще бъде разрушено! — пророкувах аз.

— Артур освободи Думнония от саксите и не иска да бъде крал. И ти го знаеш и аз го знам. Това не е мое желание, Дерфел. Аз винаги съм искала Артур да стане Велик крал и Гуидър да го наследи, но той не иска и не би се борил за това. Той иска тишина, каза ми го. И ако той не иска да управлява Думнония, тогава трябва да я управлява Мордред. Това е предопределено не само от настояването на Гуент, но и от клетвата на Артур пред Утър.

— Значи той просто ще изостави Думнония да тъне в несправедливост и тирания! — възмутих се аз.

— Няма — отговори ми Гуинивиър, — защото Мордред няма да получи цялата власт.

Аз се втренчих в нея и по гласа й се досетих, че нещо не съм доразбрал.

— Продължавайте — внимателно я подканих аз.

— Сеграмор ще остане. Саксите са разбити, но граница ще има, никой няма да я пази по-добре от Сеграмор. А останалата част от войската на Думнония ще се закълне във вярност на друг човек. Мордред може да управлява, защото е крал, но няма да командва копиеносците, а човек без копиеносци е човек без реална власт. Ти и Сеграмор ще имате реална власт.

1 ... 140 141 142 143 144 145 146 147 148 ... 222
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)