Господарят на войната
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #3
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 954-584-313-6
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Господарят на войната». Краткое содержание книги:
— На Мей Дун — заговори пак Мерлин, — бях толкова близо. Много близо. Но бях прекалено слаб, Дерфел, прекалено слаб. Твърде много обичам Артур. Защо? Той не е остроумен, разговорът с него е скучен като разговора с Гауейн, и освен това е абсурдно предан на добродетелта, но аз го обичам. Ти също. Слабост, знам. Хитрите хора ми доставят удоволствие, но аз харесвам честните. Възхищавам се на простата сила, нали разбираш, и на Мей Дун позволих на тази слабост да надделее над разума.
— Гуидър — казах аз.
Той кимна.
— Трябваше да го убием, но знаех, че няма да мога да го направя. Не и сина на Артур. Това бе ужасна слабост.
— Не.
— Не ставай смешен! — уморено каза той. — Какво е животът на Гуидър в сравнение с Боговете? Или пък поставен редом с възстановяването на Британия? Нищо! Но аз не можах да го направя. О, аз си имах извинения. Свитъкът на Каледин е съвсем ясен, там пише, че трябва да се принесе в жертва „синът на краля на тази страна“, а Артур не е никакъв крал, но това си е чисто шикалкавене. Ритуалът изискваше смъртта на Гуидър, а аз не можах да се заставя да го убия. Не ми беше трудно да убия Гауейн, дори ми достави удоволствие като сложих край на бръщолевенето на този девствен глупак, но Гуидър е друго нещо, така ритуалът остана недовършен — Мерлин беше съкрушен, прегърбен и нещастен. — Провалих се — добави той мрачно.
— И Нимю не иска да ти прости? — колебливо попитах аз.
— Да ми прости? Че тя не знае какво значи това! Прошката за Нимю е проява на слабост! И сега тя ще извършва ритуалите, а тя няма да се провали, Дерфел. Ако се наложи ще убие сина на всяка майка в Британия без да се поколебае. Ще ги сложи до един в гърнето и хубаво ще ги разбърка! — устните му се разтегнаха като за усмивка, после сви рамене. — Но сега, разбира се, аз направих някои неща, които са далеч по-трудни за нея. И какъвто съм си сантиментален стар глупак, трябваше да помогна на Артур да спечели тази схватка. Използвах Гауейн за целта, и сега си мисля, че тя ме мрази.
— Защо?
Той вдигна очи към задименото небе сякаш призоваваше Боговете да ме дарят с поне малко разум.
— Да не мислиш, глупако, че под път и над път можеш да намериш труп на девствен принц? Години наред трябваше да обработвам главата на този малоумник, пълна с глупости, та да го подготвя за това жертвоприношение! А какво направих днес? Захвърлих Гауейн! Само за да помогна на Артур.
— Но ние победихме!
— Не ставай смешен — заяви Мерлин и се вгледа в мен. — Вие ли победихте? Какво е това отвратително нещо на щита ти?
Обърнах се да си видя щита.
— Кръст.
Мерлин потърка очи.
— Боговете водят война, Дерфел, а днес аз дадох победата на Яхве.
— На кого?
— Така се казва християнския Бог. Понякога ме викат и Йехова. Доколкото мога да дам някакво определение за него, той е само скромен Бог на огъня от нещастна далечна страна, който сега е решил да заеме мястото на всички останали Богове. Трябва да е много амбициозна малка крастава жаба, защото побеждава, а днешната победа спечели благодарение не на някой друг, а на мен. Какво смяташ, че ще запомнят хората от тази битка?
— Победата на Артур — убедено заявих аз.
— След сто години, Дерфел — каза Мерлин, — те изобщо няма да си спомнят дали е било победа или поражение.
Помълчах миг-два.
— Смъртта на Кунеглас — предположих неуверено.
— Кой го е грижа за Кунеглас? Просто още един забравен крал.
— Смъртта на Аел? — продължих аз с предположенията.
— Едно умиращо куче би привлякло повече внимание.
— Тогава какво?
Той се намръщи, недоволен от тъпотата ми.
— Ще помнят, че сте носили кръстове на щитовете си, Дерфел. Днес, глупак такъв, ние предадохме Британия на християните и то аз им я дадох. Дадох на Артур онова, към което се стремеше, но трябваше да си платя, Дерфел. Разбираш ли сега?
— Да, лорд.
— Така направих задачата на Нимю много по-тежка. Но тя все пак ще се опита, Дерфел, а ти знаеш Нимю не е като мен. Тя не е слаба. В нея има твърдост, такава твърдост.
Усмихнах се.
— Тя няма да убие Гуидър — уверено отсякох аз, — защото нито Артур, нито аз ще й позволим, освен това тя няма да получи Екскалибур, така че как би могла да победи?