Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
Гласът му звучеше спокойно, премерено. Не я поглеждаше в очите.
— И на мен ми е приятно да се виждаме — отвърна тя предпазливо.
Той прокара пръст по ръба на чашата.
— Мисля, че си наясно какво искам от теб.
Лори направи грешката да го хване за ръката.
— Макс, трябва да съм пряма с теб — подхвана. Нямаше да й е лесно. — В момента се намирам в доста заплетено положение.
Той я стисна по-силно. За пръв път осъзнаваше колко големи са ръцете му.
— Положението винаги е заплетено.
— Не разбираш, по-сериозно е. Просто…
Без всякакво предупреждение устните на Максимо се оказаха върху нейните. Почувства твърдината на белите му зъби и мускусния аромат на косата му. Езикът му се стрелна в устата й, топъл и хлъзгав.
— Разтапям се по теб, Лори. — Дъхът му излизаше на пресекулки. Зарови пръсти в косите й и я притисна да легне назад. — Признай си, че и ти ме искаш. Не се съпротивлявай на желанията си.
— Почакай — успя да каже Лори, мъчейки се да го отблъсне, — моля те…
Той я затисна върху черната кожа, разтваряйки краката й с коляно и намествайки се помежду им. Лори очакваше всеки момент да я докосне с възбудения си пенис, но още не усещаше нищо.
— Макс, недей! — Но той вече я хапеше и дърпаше дрехите й, а когато в паниката си Лори напрегна всички сили да го отблъсне, разкопча ципа на панталона си, държейки брадичката й със свободната си ръка. Не можеше дори да отвори уста, студен страх изпълваше гърдите и белите й дробове. Осъзна, че панталоните му се свличат надолу, а после почувства допира на фината, набрана материя на боксерките му по кожата си. Пак не усети очакваната издутина, само търкането на плоския му чатал по слабините й. Ръцете му скочиха към гърдите й, откопчавайки непохватно няколко копчета, докато не освободиха едното й зърно, което след малко се озова между зъбите му, свръхчувствително към внезапната болка. Пръстите му се плъзнаха към бикините й, смъкнаха ги грубо и неориентирано си проправиха път в сухотата на влагалището й.
— Махни се от мен! — Заблъска го с юмруци. Без успех. Той се тласкаше свирепо към безпомощното й тяло, навлизайки в стръвен ритъм, сякаш вече беше проникнал в нея.
В следващия момент със смразяващ потрес я осени мисълта, че може и да беше.
— Спри!
— Искаш го, Лори — изломоти с пресипнал глас в ухото й. — Знам, че го искаш. Отпусни се.
Този път сви рязко едното си коляно и го заби право в слабините му, а Максимо изпищя от болка и скочи като ужилен от дивана.
Възбуденият му пенис, компактен като розово червило, не надхвърляше по размер кутрето й. Имаше приблизителната дебелина на сламка за пиене. Не беше й подозирала, че съществуват чак толкова малки.
— Кучка! — простена дрезгаво, надигайки се от пода. — Така ли било? А? По груби игрички ли си падаш?
— Не ме доближавай. — Опита да се добере до дрехите си, нахвърляни до дивана. Той обаче не й даде възможност — отново й налетя, този път отзад, хриптейки и стенейки в ухото й, докато микроскопичният му пенис напираше нагло в търсене на входа. Тласна се веднъж, два пъти, три пъти в нея и не щеш ли — от гърлото му се изтръгна пискливо свистене като от спукан балон. После се отдръпна.
Минаха няколко секунди и Максимо заяви учудващо доволно:
— Страхотно беше.
Лори не можеше и дума да обели. Езикът й беше подпухнал. Сърцето й туптеше като подивяло.
— Същинска тигрица си, Лори Гарсия. — Коленичил беше пред дивана и гордо съзерцаваше миниатюрното си мъжество. — Знам, че не съм много надарен, но приятелчето ми прави чудеса. На доста момичета им се отщява, като го видят, сещаш се. Друго очакват да намерят в гащите ми. Ама омагьосам ли ги веднъж с вълшебната си пръчица, винаги питат за още. Ти готова ли си за още, Лори? — Пресегна се и я погали по гърба. — Мога да се вихря цяла нощ…
Тя се извъртя с ловкостта на леопард, сви ръка в юмрук и го цапардоса право в челюстта. Поне й се струваше, че трябва да е челюстта, но явно беше замахнала по-нависоко, защото докато Максимо хвърчеше назад, от носа му рукна червена струя. Просна се гол на пода, държейки с едната ръка лицето си, а с другата — топките си.
— Повдига ми се от теб — озъби се Лори. Стана на разтреперани крака, но вложи всичката си воля да се овладее, решена да не се превръща в поредната му несретна жертва. Агонията, насъбрала се в душата й през изминалите няколко месеца, обсеби с кръвнишка ярост цялото й същество и думите сами изригнаха от гърдите й, съвършено искрени до една. — Пристъпиш ли на по-малко от петдесет метра от мен — заплаши го тя, — кълна се, ще изтръгна жалкото ти подобие на пишка и ще те фрасна с него. Но не се безпокой — почти нищо няма да усетиш.