Островът на изкушението
- Автор: Фокс Виктория
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Островът на изкушението». Краткое содержание книги:
Събра нещата си и тръгна към входната врата.
Жалостният вопъл на Максимо отекна по петите й:
— Почакай, Лори, върни се…
Но тя вече беше навън, на пустата, тъмна улица, и крачеше незрящо, олюлявайки се на краката си, тръгнала към дома, макар да нямаше представа къде се намира и дали изобщо съществува още.
50
Аврора
Пееше се нещо от сорта на „О, скъпи, защо измъчваш ме така, хей, мили, просто хвани ме за ръка“, но не можеше да си спомни как точно продължаваше. Парчето беше от глупаво по-глупаво и текстът се въртеше около едно и също, така че дори да редеше само запомнените думи, никой нямаше да забележи.
Стюарт Лъвъл поклати глава в звукозаписната стаичка.
— Много зле — коментира отчаяно. — Адски зле.
Тонрежисьорът беше на същото мнение.
— Можем да подобрим качеството на записа, но ако текстът се разминава…
Стюарт сръбна от кафето си с мляко.
— Няма ли как да записваме на сегменти и накрая да ги миксираме? Да изпее всеки от компонентите поотделно?
Тонрежисьорът, брадат тип с фланелка на „Гънс енд Роузис“, изпуфтя нервно. Преходни звезди като Аврора Наш ги биваше в едно-единствено нещо: да харчат паричките на татко. Колкото по-малко занимаваха света с тягостното си присъствие, толкова по-добре. Само дето тази записваше поредния си албум. Първият не й ли стигаше?
— Хич не ми изглежда добре — отбеляза, сваляйки слушалките от ушите си. — Май плаче за рехабилитация.
Стюарт стисна зъби. Ще каже някой, че си имат работа с Тина Търнър, като се има предвид какъв зор беше да я вкарат в студиото. На малката като че ли грам не й пукаше. Не се ли притесняваше, че съсипва името на Том? Пълна излагация.
Аврора също свали слушалките и зачака по-нататъшни инструкции. Мъжете в кабината говореха разпалено, но през дебелото стъкло не се чуваше нищо. Каква метафора за живота й само! Приличаха й на два угоени паразита, вкопчили се алчно във вените й. Дори нямаше желание да записва албум. Том я беше накарал. Явно си мислеше, че така ще й „подреди живота“. А дали изобщо щеше да има нужда от намесата му, ако не й беше сервирал най-потресаващата, най-непростимата лъжа още в началото на съзнателното й съществуване?
Нищо чудно, че не успяваше да призове и капка ентусиазъм.
Стюарт Лъвъл я зяпаше нагло. Дружеше с Том, откакто се помнеше, но винаги го беше намирала за противен, все имаше чувството, че си я представя без гащички. Всички мъже на тази възраст бяха един дол дренки. Нямаше съмнение, че мръсникът му с мръсник отдавна е пожънал реколтата на славата си; сигурно малолетните сладкишчета се редяха на колене и с отворени уста пред кабинета му.
Гласът му се разнесе из звукозаписната кабина.
— Толкова за днес, Аврора.
— Хубаво. — С нетърпение очакваше този момент.
„Родео Драйв“ беше — поне някога — любимото й място за пазаруване. На път към Кейси реши да посети любимия си моден бутик. В събота двете с Фара обичаха да разглеждат шикозни тоалети по цял ден, лъжейки се себично една друга кое стои добре и кое — не.
Шепа папараци я бяха надушили някак и тя им показа среден пръст, предизвиквайки неизбежната заря от светкавици. Околните я зяпаха недоумяващо. Къде беше изчезнала синеоката сладурана от ранната кариера на Аврора? Момичето пред тях имаше неоформена, изтощена от боядисване коса, оранжева в корените, а восъчно бледото й лице се криеше зад грамадни тъмни очила. Приличаше на четирийсетгодишна пропаднала холивудска звезда, мъчеща се да прикрие пораженията от поредния изтощителен развод и поредната оплескана пластична операция под тонове грим.
Тръгна вяло между редовете от дизайнерски одежди. Можеше да има всяка от тях. Какво ти — можеше да изкупи целия шибан магазин! Нито имаше нужда да спестява, нито причина… така или иначе никоя придобивка не й носеше откровена радост. „Моля ти се, татенце, ще ми я купиш ли?“ Разбира се. Искаше ли нещо — нейно беше. Каквото и да е.
Само не и истината.
Внезапно й се прииска да седне по средата на магазина, да зарови лице в дланите си и да се остави на произвола на съдбата. Това не беше живот, просто оцеляване — и то едва-едва. Не виждаше изход от ситуацията. Признанието й пред Кейси си беше чиста загуба на време. Послужи единствено да я убеди, че никой никога няма да й повярва. Истината за острова беше твърде невероятна, като сценарий на филм.