Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— Не мога — казвам, с внезапна откровеност. — Зная, че би трябвало да се радвам. Зная, че би трябвало да се радвам за него. И наистина се радвам, че не е загинал. Изпитвах постоянен ужас, че ще стане злополука, някой набег или битка… Но не мога да бъда щастлива, че се е споразумял с Олбъни и ме е оставил тук — преглъщам с усилие сълзите си. — Знам, че би трябвало да се радвам, задето е в безопасност. Но не мога.
Тя ме притегля до огнището и сядаме заедно на еднакво високи столчета.
— Тежко е — съгласява се. — Сигурно се чувствате напълно изоставена от него.
— Така е! — доверявам ѝ болезнената истина. — Оставих го, защото искаше да се бори за мен и отказваше да дойде в Англия, тъй като нашата кауза беше застрашена. За мен бе съкрушително да го оставя, а той беше толкова любящ, последва ме в Йорк и се зарече, че ще се бори за мен до смърт, но сега научавам, че е сключил споразумение с нашия враг и се е настанил уютно в собствения си малък замък! Катерина — сигурно тъкмо той е изпратил роклите ми!
Тя свежда поглед, присвива устни.
— Зная. Тежко е, когато си мислиш, че някой е много добър, прекрасен, а той те разочарова. Но навярно ще е за добро. Когато се върнете в Шотландия, ще разполагате с неговия замък, за да живеете там, той ще има състояние, за да ви издържа. Ще заседава в съвета и може да се застъпва за вас. Ще бъдете съпруга на виден шотландски лорд, а не на човек, обявен извън закона.
— Разочарование ли сте преживели? — питам толкова тихо, че се чудя дали може да ме чуе.
Тя обръща искрените си сини очи към мен.
— Да — казва кратко. — Сигурно сте чули за някои от тревогите ми. Сигурно всички знаят, че Хенри си взе любовница още в първата година на брака ни, когато бях в уединение, бременна с първото ни дете. След това имаше и други, винаги се появяваше нова. Има една и сега.
— Някоя от дамите ви, така ли? — осмелявам се да попитам.
Тя кимва и казва:
— Това прави положението два пъти по-лошо. Виждам го като двойна измяна. Смятах я за приятелка. Хранех добри чувства към нея.
Едва дишам. Толкова много искам да узная коя е. Но не мисля, че мога да попитам. Има нещо у Катерина, нещо, което ме възпира, дори докато седи на столче пред огъня, рамо до рамо с мен, своята сестра.
— Но нали не е сериозно — заявявам. — Това е забавление за един млад мъж, така се забавляват всички тези мъже. Хари е галантен, обича да си играе на рицарска любов.
— За него може би не е сериозно — казва тя със сдържано достойнство. — Но е сериозно за мен, и, разбира се, е сериозно за нея. Не казвам нищо по въпроса, и се държа с нея така, както и преди. Но това ме тревожи. В нощите, когато той не идва в леглото ми, се питам дали е с нея. И, разбира се — гласът ѝ потреперва съвсем леко, — се страхувам.
— Страхувате се? — не би ми минало и през ум, че тя изобщо някога се страхува. Седи толкова изправена, гледа навън през прозореца към осветената от слънцето река, сякаш би приела да узнае всички тайни на света и не се страхува от нищо. — Никога не съм мислила за вас като за страхлива, мисля ви за неустрашима.
Тя се засмива, когато чува това.
— Напуснахте Англия, преди да ме постигне това унижение. Но сигурно сте знаели, че бях победена от почитаемата ви баба. Тя си постави за цел да ме унизи много, и успя.
— Но нали си възвърнахте мястото. Омъжихте се за Хари.
Тя леко свива рамене.
— Да, мислех, че съм го спечелила и ще го задържа завинаги. Момичето — става дума за Беси Блаунт, знаете, онова красиво момиче, светлокосото, много музикално, много чаровно…
— О — казвам, сещайки се за онази руса глава, наведена над лютня, и онзи сладък ясен глас.
— Тя е млада и, предполагам, плодовита. Ако той ѝ направи дете… — Катерина млъква, без да довърши, и виждам, че очите ѝ са пълни със сълзи. Тя примигва, за да ги прогони, сякаш са без значение. — Ако тя му роди син, преди аз да го направя, мисля, че тогава сърцето ми ще бъде сломено.
— Но следващия път вие ще родите син! — заявявам с лъжлива увереност. Имала е четири мъртви бебета и само едно живо момиченце.
Тя ме поглежда; не е жена, която би се вслушала в една оптимистична лъжа.
— Ако такава е Божията воля — казва. — Но аз държах в ръцете си момче и го нарекох Хенри на баща му, а после трябваше да го погреба, и да се моля за безсмъртната му душа. Не мисля, че бих могла да понеса Беси да роди син от съпруга ми.
— О, но той със сигурност никога не би ѝ позволил да го нарече Хенри — отбелязвам, сякаш това има значение.
Катерина се усмихна и поклаща глава.
— Е, добре. Все още не се е случило. Може би няма никога да се случи.