![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
— Видял си изображенията на изкачване, а? Добър избор.
Той издълба спиралата на Вятъра върху острието. Невероятно, но калената стомана се топеше като восък под твърдия натиск на Опушения. Дръжката на меча се загря в ръката на Кайл. Дъждът съскаше и се изпаряваше от острието. Магът го пусна. За какво беше всичко това? Какво за Вятъра? И какви бяха думите на баща му — всички сме на милостта на вятъра?
Кайл вдигна очи и видя как Опушения нетърпеливо му махва да тръгва.
Издълбаните в базалта стаи бяха празни. Кайл изрита настрани изгнили листа и останките на натрошени дървени мебели. Чувстваше разочарование, но — за свой срам — и облекчение. Усещаше се уязвим и безпомощен. Какво би могъл да стори той срещу този магьосник? Стомахът му бе като стегнат възел от киселини, а крайниците му трепереха от освободеното напрежение.
Пред тях стоновете на вятъра и пръските дъжд подсказваха наличието на отвор към отсрещната страна. Кайл пристъпи в стая с три стени с изглед към ръба на Хребета. Бръснещият вятър го задърпа и той се закрепи на вратата. В стаята имаше голяма клетка от дърво и въжета, провесена под дървен гик, който сякаш можеше да бъде завъртян над пропастта. От клетката до ниша в покрива отиваше въже, което отново излизаше в задната част на стаята, където се омотаваше около дебела лебедка с човешки бой.
Опушения надникна над рамото на Кайл. Потупа го по гърба.
— Ето как ще слезем.
— Не и в този вятър — измърмори един от мъжете зад Опушения. — Ще се разбием на парчета.
Опушения се навъси и се обърна към гвардееца — може би единственият по-нисък от него в ротата.
— Все се оплакваш, а, Младши?
Удар разтърси камъка под нозете им и прекъсна по-нататъшните приказки. Далечният приглушен тътен на разцепваща се скала накара зъбите на Кайл да изтръпнат. Опушения си върна равновесието и се изкикоти.
— Старият Сивогрив го е накарал да се покаже!
Втори гръмовен взрив халоса скалата. Кайл можеше да се закълне, че почувства как целият Хребет се тресе. Опита се да остане на крака. Клетката от коноп и дърво се заклати, заскрибуца и запращя. Усмивката на Опушения помръкна и той избърса водата от лицето си.
— Надявам се.
— Да се връщаме — предложи друг гвардеец, непознат на Кайл. Говореше на талийски, родния език на ротата. — Братята се тревожат.
Опушения се загърна с подгизналата си роба и изсумтя в знак на съгласие. Кайл погледна непознатия гвардеец — човекът изрече „братята“. Беше чувал думата и преди. Свързана бе с каймака на Гвардията. Основателите. Обетниците. Или просто друга дума за самоназоваване, която само те използваха? Кайл продължи да изучава мъжа отстрани: очукана люспеста ризница, голям щит на гърба, прибран в ножницата меч. Спокойно можеше да е един от Обетниците — те не носеха огърлия или отличителни знаци. Човек не можеше да ги различи от кой да е друг гвардеец. Изгърбения му бе обяснил, че е нарочно: страхът, рече старецът. Никой не знае срещу кого е застанал. Кара ги да се замислят два пъти.
Когато се върнаха във вътрешните стаи, те се оказаха пълни с гвардейци. Явно ги бяха определили предварително като сборен пункт. През засводените пролуки между каменните колони Кайл гледаше как наемниците се стичат в стаите. Хората се хлъзгаха и опипваха мокрия от дъжда полиран камък. Той се обърна към ниския наемник до себе си.
— Какво става, Младши?
Очите под ръба на обвития в прогизнал плат шлем се обърнаха към Кайл, разширени от обида.
— Името ми не е „Младши“ — процеди той през стиснати зъби.
Кайл прокле глупостта си и странните чуждоземски имена.
— Извинявай. Опушения те нарече така.
— Опушения може да нарича всекиго, както си ще. Ти по-добре показвай повече уважение…
— Извинявай, аз…
Някой го дръпна за ризницата. Кайл се завъртя и се озова лице в лице с Изгърбения. Старият сапьор му намигна и каза:
— Да не тормозим нашия приятел Семката с въпросите си. Той не е от услужливите.
Устните на Семката се изопнаха още повече, досущ правата усмивка на хрътка. Той наклони шлема си към Изгърбения, оттласна се от стената и се промъкна през тълпата от гвардейци.