Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Мъжете достигнаха прикритието на колонадата. Когато Сивогрив излезе иззад завесата от дъжд, Кайл забеляза, че е покрит с лед — от поличката на люспестата му броня висяха ледени висулки. Малазанският ренегат удари леда и по каменния под зазвънтяха натрошени кристалчета. Парата се издигаше от него като дим. За удивление на Кайл никой не обсъждаше това.

Опушения застана до Сивогрив.

— Не можем да слезем с клетката — извика той. — Проклетият вятър е твърде силен.

Сивогрив кимна изнурено.

— Стълбите не стават. Шен се е погрижил за това.

Скалата под краката на Кайл подскочи, сякаш някой я бе изритал. Една от колоните изпращя, разцепи се като изсъхнал дънер и войниците се наведоха и се разбягаха. Скален прах влезе в носа на Кайл.

— Буден е — рече Сивогрив в отговор на мълчалив въпрос откъм Опушения. — Всеки миг ще бъде тук.

Обърна се с лице към главната сграда — дълъг и нисък черен бункер без прозорци или украса:

— Шен, тая долна пиявица от Лабиринта, го е събудил, преди да успея да го спра.

Сержант Траншея, който стоеше до него, махна на всички да се разпръснат. Те се изнизаха и на двете страни и приклекнаха за прикритие с насочени арбалети.

Опушения приглади тънкото си като миша опашка мустаче, докато си дъвчеше долната устна.

— Може би трябва да извикаме Качулката.

Небесносините очи на Сивогрив проблеснаха, после той ги потърка с облечената си в желязна ръкавица ръка и въздъхна.

— Не. Още не — и скръсти ръце. — Да видим какво сме събудили.

Тогава Кайл едва не се обади. Какво ставаше? Тези двамата явно бяха поставили всички в положение, от което нямаше измъкване. Какво не бе наред със стълбището? Изгърбения сякаш прочете мислите му, погледна го в очите и кимна към задната част на стаите. Кайл кимна в отговор.

Срещнаха се пред последния портал с гледка към двора. Гвардейците наоколо клечаха или се бяха облегнали на колоните с готови за стрелба арбалети. Разговаряха тихо помежду си и уморено и изпитателно поглеждаха към Сивогрив. Посред гръмотевиците и трополенето на дъжда до Кайл достигнаха дори изблици на смях. Зачуди се дали половината от наемническия занаят не опира до това да си достатъчно безразличен в лицето на предстоящата смърт.

Изгърбения му се ухили окуражаващо и потърка ръка в бедрото си.

— Какво има, момче? Изглеждаш тъй, все едно любимият ти кон току-що се е гътнал.

Кайл прихна за кратко пряко волята си. Дано Великият Вятър го опази! Човекът луд ли беше?

— В капан сме, нали? Няма как да избягаме и само Близнаците шегаджии знаят какво ще ни погълне.