Целувката на змията [bg]

— Здравей — каза Мат.

— Здравей — отвърна Ингрид. Разбра, че се беше прибрал вкъщи, за да се изкъпе и преоблече. Косата му стоеше леко влажна, беше гладко избръснат и спретнат в тъмния си костюм със зелена риза и тъмносиня вратовръзка. Харесваше го в цивилните му дрехи и оценяваше ширината на раменете под сакото.

Мат се приближи към нея и сложи ръце на талията й. Всичко беше толкова естествено, без непохватни движения, само лекотата, която беше усетила и предишния път, когато бяха толкова близо един до друг и трепването, което усещаше в сърцето си при докосването му.

— Изглеждаш прекрасно — каза той. — Нямах търпение да те видя отново.

— Ти също. Имам предвид, аз също. Имам предвид, че и ти изглеждаш прекрасно и че аз също нямах търпение да те видя, Мат. — Ингрид се изчерви и засрами от дърдоренето си.

За момент Мат се поколеба дали да седне до или срещу нея и се спря на последното. Седнаха. Ингрид гледаше ясните му сини очи.

— Е, онзи автор на „Слоновете на дъщерята на обущаря“ има нова книга. Да ти я запазя ли? — попита го тя. Той я погледна озадачено за момент, после разбра, че се шегува с него и се засмяха.

Тя отпи от питието си и когато сложи ръка на масата, Мат я погледна, сякаш се колебаеше дали да я докосне. Надяваше се да го направи.

— Наистина съжалявам, че съм те накарала да прочетеш всички тези скучни книги. Ще се реванширам. Имам някои заглавия, които наистина ще ти харесат — каза тя.

— Бих продължил да ги чета само защото ти си ми ги препоръчала.

— Наистина ли?

— Наистина — усмихна се той. — Радвам се, че успяхме да се срещнем. Очевидно е, че… Имам предвид, че е неоспорим факт, че… — поклати глава. — Тоест, искам да се извиня. Да разясня някои неща. Беше ужасно от моя страна да се срещам с Кейтлин, при положение че не се интересувам от нея… и не искам да си мислиш, че съм един от онези типове… защото не съм — той погледна надолу, клатейки глава.

— Не е нужно да ми обясняваш. Разбирам. Държах се ужасно с теб и съжалявам.

— Не, не си — погледна я той.

— Какво? — попита тя, след като той мълча дълго.

Той се усмихна.

— Очарователна си, Ингрид. Може ли да те попитам нещо?

— Разбира се — отвърна тя и се изчерви. Колко чаши шампанско изпи? Две?

— Много бих искал да те целуна. Може ли?

Колко официално от негова страна. Хареса й. Имаше малки капчици пот по челото му. Беше нервен. Вероятно колкото нея. Този смел мъж се притесняваше да я целуне. Чувствата на Ингрид ставаха все по-силни.

— Тук ли? — попита тя, оглеждайки се.

Явно Мат беше решил да не бъде срамежлив или да не изчака отговора й, защото се беше привел през масата към нея. Тя също се наведе и той хвана с ръка брадичката й, нежно придърпвайки лицето й към своето. Ингрид затвори очи и усети същото потрепване, като при първата им целувка. Беше по-хубаво, отколкото си го спомняше. Когато се отделиха един от друг, тя се облегна назад леко замаяна от преживяното. Винаги си е мислила, че целувката е накрая на срещата, а не в началото.