Целувката на змията [bg]

Глава пета

Твоят мъж идва

Ингрид се беше настанила и задната част на „Норт Ин“, за да изчака Мат Нобъл, скрита в едно от сепаретата. Искаше да бъде на познато място, но нямаше желание да вижда Фрея. Сестра й щеше да я дразни безмилостно за следователя и Ингрид искаше да го избегне.

Беше трудно да си представи, че човек, живял толкова дълго, имаше толкова малко опит в любовта, но Ингрид винаги беше предпочитала да чете за нея, вместо да се замесва в драми. Любовните истории никога не завършваха добре. Например Тес от рода Д‘Ърбървил, Анна Каренина, Лили Барт, Лейди Чатърли, Ема Бовари… списъкът с трагични героини беше безкраен. Любовта беше плашеща територия и Ингрид винаги стоеше настрани. Сега беше хлътнала по смъртен и бе разбрала как някой може да е неумолимо привлечен от друг, независимо колко злополучни са обстоятелствата.

Сипа си вода и видя Фрея пред себе си, с ръка на ханша и самодоволна усмивка.

— О… здрасти — каза тя.

— Имаш среща с него, нали? — попита сестра й — Много мило, че ме поздрави.

— Щях да го направя, но…

Фрея се ухили.

— Бъзикам те, Ингрид. Харесвам го, макар че ни задържа в управлението за ден.

— Нервна съм. Първа среща ни е — довери й Ингрид.

— Няма защо да си нервна. Чакай, как така първа среща? — настоя Фрея.

Но Ингрид нямаше време да обяснява, защото извикаха Фрея в другия край на бара. Разбира се, че сестра й нямаше да я разбере, въздъхна Ингрид. Фрея винаги я наричаше костенурка, особено що се касаеше за мъже.

Беше минал малко повече от месец от първата целувка на Ингрид с Мат в Деня на труда. След това му се наложи да прави разследване извън града в продължение на седмици и всеки път, когато се опитваха да се срещнат, нещо изникваше. Като библиотечната конференция в града, на която Ингрид трябваше да присъства, или друго работно задължение на Мат. Най-после се бяха разбрали да пийнат по нещо в „Норт Ин“, а след това да вечерят в новия френски ресторант до плажа. Тя се чудеше дали той още изпитва чувства към нея и копнееше за момента, в който ще види красивото му луничаво лице в бара. Всеки път щом влезеше клиент, тя потрепваше, поглеждаше към вратата с нараснали емоции, които след това разочароващо утихваха, когато видеше, че е друг. Обикновено Мат беше точен поне когато се срещаше с бившата й колежка Кейтлин. Но Ингрид се стараеше да не се сърди.

Тя разбърка питието си със сламката. Ледът беше почти разтопен, но нервите й бяха опънати и не можеше да отпие дори и една глътка. Бяха минали осем минути от уречения час. Подръпна деколтето на малката черна рокля, която купи от града по време на библиотечната конференция.