Среднощният диамант [bg]

— След оценяването — продължи мистрес Мастърсън — ще имаме специален гост за обяд.

Тръгнахме си от закуска възбудени. Мистрес Мастърсън поддържаше строг режим в нашето имение. Рядко възникваха отклонения. Повечето момичета се вълнуваха, че ще и отдъхнат от учебните часове, но Тамзин беше обзета от подозрения.

— Нещо става — каза тя на Аделейд и мен. — Това не е нормално. Това е отклонение от рутината на Бляскавия

двор.

— Постоянно имаме оценявания — напомних й. Тамзин поклати глава:

— Вече имаме индивидуални консултации с професор Брюър. Какво й е толкова специалното на тази, че биха отменили занятията заради нея? И защо внезапно се опитват да ускорят езиковите занимания? Остават ни пет месеца. Предостатъчно време, за да поправим основните си езикови проблеми, а после да работим по разкрасявания на речта си, които наистина ще впечатлят онези изтънчени господа от Адория. Казвам ви: става нещо странно.

— Не се тревожиш наистина как ще се справиш, нали? — попита Аделейд. На лицето й се появи дяволитата й усмивка. Тя имаше хиляда различни усмивки. — И двете звучите невероятно. Само се опитай да не използваш толкова често думата „проклет“, Тамзин.

Тамзин не се усмихна в отговор. Остана замислена през цялата сутрин, като почти не ми продума, докато седяхме пред кабинета, където професор Брюър провеждаше консултациите. Но дори когато бе потънала в мисли, Тамзин никога не пропускаше нищо от ставащото около нея — както когато Клара се опита да изстреля към мен язвителна забележка.

— Сигурно си притеснена, Мира. Всеки, който те погледне, може и да си помисли, че си осфридианка. Но в мига, щом си отвориш устата… не остава съмнение откъде си. Питам се дали двамата Торн някога са имали момиче, което не е получило никакви предложения.

— О, млъквай, Клара — процеди Тамзин. — Говорът ти все още толкова напомня за касапския квартал, че почти сещам смрадта на гниещо свинско. Ако досега не си се отърсила от това, никога няма да успееш.

Клара облещи очи, но я повикаха, преди да успее да отговори нещо грубо. Ухилих се, доволна да видя завръщането на борбената Тамзин, която познавах, но то бе краткотрайно. Тя отново се вглъби в себе си, докато острият й ум все още се опитваше да разгадае какво става.

Професор Брюър грейна, когато дойде моят ред. Безпокоях се постоянно за акцента си, но знаех, че съм една от любимките му. В първия ден ми бе казал, че обича новите езикови предизвикателства.

— Ти си много по-интересна, отколкото опитите да променя навиците на момичетата, които прекаляват с използването на думата „проклет“ — беше казал той. — Не съм сигурен още колко от това мога да понеса.

Сега седнах срещу него и се усмихнах в отговор, все още малко нервна след всичките тези месеци.